3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 962
София, 28.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 827/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Н. К. чрез пълномощника си адв. К.С. е обжалвала въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 247 от 10.07.2012г. по гр.д. № 579/2012г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК /данъчната оценка на имота, предмет на установителния иск за собственост е 16 902лв./, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор на жалбата.
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е обезсилил по реда на чл. 270, ал. 3 от ГПК решението на Районен съд [населено място] от 17.02.2012 г. по гр. дело № 4077/2011г. и е прекратил производството по делото . Съдът е приел, че за ищцата липсва правен интерес от установителния иск за собственост , след като твърденията й са, че е придобила собствеността на спорния имот по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение, с което е обявен за окончателен сключения между нея и ответното дружество [фирма] предварителен договор за продажба , след което е наложена възбрана по образувано изпълнително производство, в което те са взискатели, а тя –длъжник , което е преди обявяване на предварителния договор за окончателен.
Съдът е приел, че след като е наложена възбрана върху апартамента преди вписването на исковата молба на ищцата против продавача по предварителния договор , съдебното признаване на правата й не би могло да й даде защита – по силата на чл. 452, ал. 2 от ГПК тя следва да търпи секвестирането на имота ако принудителното изпълнение продължи върху него.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени въпросите : правилно ли са квалифицирали съдилищата по същество спора, основанието за предявяване на иска за собственост при условията на чл.440 ал.1 ГПК, какъв е по характера този иск и какви факти и обстоятелства следва да се доказват при оспорване собствеността на длъжника в изпълнителния процес. Вторият въпрос е обвързан ли е съдът по съществото на спора при изрично писмено признание на иска по чл.440 ал.1 ГПК от ответниците-взискатели.
Доводите са неотносими към правните изводи на съда. Макар изрично да не е посочена правната квалификация, от съдържанието на мотивите става ясно, че е преценявана допустимостта на положителен установителен иск за собственост, като е съобразен петитума на исковата молба за признаване правото на собственост на ищцата, а не отричане на собствеността на ответниците, докато в чл.440 ал.1 ГПК изрично е уреден като отрицателен установителен иск. Съдът не е разглеждал спора по същество и поради това не е имал задължение да се произнесе по правните последици на признанието на иска от ответниците. Следователно по тези два въпроса не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК – те не са обусловили решаващите изводи на съда. Не може да се прецени наличието на противоречива практика на Великотърновския окръжен съд както се твърди от касаторката, тъй като цитираното решение по гр.д№ 812/2012г. не е представено по делото, а не е и изведен точно въпросът, който е разрешен противоречиво. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 247 от 10.07.2012г. по гр.д. № 579/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: