О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
гр. София, 07.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3809 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4479 от 04.07.2018 г. по в. гр. д. № 2959/2018 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, е потвърдено решение № 286083 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 39799/2017 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Е. Т. К. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ в Б. ц. Д. при Поделение за товарни превози С.. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 57 от 18.04.2017 г. на работодателя на основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ, вр. чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за това, че на 15.02.2017 г., около 14.10 часа, Е. К. бил забелязан от служители на отдел „Превенция на посегателствата и анализ на риска“ да взема черна тенекия, в която имало около 10 литра дизелово гориво, от степенката на цистерна на първи коловоз и да я поставя на талигата зад табелата на цистерната и за това че (по сведения от други служители) по време на работа нееднократно точел гориво от празните цистерни и от маневрените локомотиви. В заповедта за уволнение е посочено, че това поведение съставлява злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на трудови задължения, предвидени в заповед № 209 от 28.04.2015 г. на управителя на [фирма], съгласно която на работниците и служителите е забранено да вземат, преместват или съхраняват намерени вещи, предмети и съдове за съхраняване на горива, разпилени или разтоварени товари и елементи от железопътната инфраструктура, и съгласно която те са длъжни да уведомят прекия си ръководител при забелязване на такива съдове или материали. Посочено е, че осъществените дисциплинарни нарушения са системни и тежки нарушения на трудовата дисциплина, обуславящи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По делото е установено, че ищецът е бил член и заместник-председател на Комитета по условията на труд в предприятието, поради което работодателят е поискал предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въз основа на приетите по делото доказателства (дневник на телефонограми и дневник за разписанието на влаковете) е установено, че в 14.05 часа е пристигнал влак, предстоял на гарата до 14.20 часа, като ищецът е участвал при обработката му при пристигане и за заминаване. Въпреки че е налице разминаване в записванията в двата дневника с 5 минути, се установява, че влакът е пристигнал след 14.00 часа, тоест във времевия диапазон, посочен в заповедта за уволнение като време на извършване на нарушенията.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че не са налице нарушения на уволнителната процедура от страна на работодателя и закрилата по чл. на чл. 333, ал. 1, т. 5 и т. 5а КТ е била преодоляна. Прието е, че ищецът не се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като не е установено той да е страдал от психическо заболяване, посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Не са били налице и предпоставките за закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, вр. §1, т. 6 КТ, доколкото ищецът не е бил член на синдикално ръководство (председател или секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на работодателя, а е бил председател на вътрешно подразделене на „Синдиката на железничарите в България“ – първичната синдикална организация в гара Г. с.. Уволнението е признато за незаконно, тъй като не е установено по несъмнен начин, че ищецът действително е извършил описаното в заповедта нарушение – било е обективно невъзможно ищецът да се намира на първи коловоз при празните цистерни през посочения в заповедта за уволнение времеви диапазон, защото към онзи момент е участвал в обработването на пристигнал на гарата влак. Прието е, че дори ищецът да е извършил посочените в заповедта действия, същите съставляват едно цялостно нарушение (присвояване на тенекия дизелово гориво), а сведенията, получени от други служители, за нееднократност на подобни прояви не са достатъчни за индивидуализирането им по време и място. По тези съображения е прието, че не е налице признакът „системност“ на нарушенията на трудовата дисциплина и в случая не се касае за тежко нарушение или за злоупотреба с доверие, обуславящо налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“, тъй като поведението на ищеца не е довело и не е било от естество да доведе до значителни неблагоприятни последици за работодателя – горивото е било остатъчно количество, източено от вече празна цистерна, което собственикът му е приемал за „фира“ и за него не се съставял протокол за липси. По тези съображения искът за отмяна на дисциплинарното уволнение е уважен като основателен, а с оглед обусловения им характер са уважени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 19.04.2017 г. до 19.10.2017 г.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 44 от 21.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 55 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г. на ВКС, IV г.о. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК), свързани със становището на касатора, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на доказателствения материал. В тази връзка е поставен и въпросът (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): кои писмени доказателства следва да бъдат кредитирани при наличие на противоречие – изхождащите от страна по делото или изхождащите от трето за спора лице, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Е. Т. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Не се установява твърдяното от касатора противоречие с решение № 44 от 21.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 55 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г. на ВКС, IV г.о., тъй като в настоящия случай е прието, че деянията, във връзка с които се е развило дисциплинарното производство, съставляват едно нарушение и не са налице данни за други нарушения, поради което не е налице системност.
Въпросът кои писмени доказателства следва да бъдат кредитирани при наличие на противоречие – изхождащите от страна по делото или изхождащите от трето за спора лице не дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на Софийски градски съд. Въззивният съд, в съответствие с установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, е основал решението си на приетите за установени обстоятелства по делото, като при извършена съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства е приел, че твърденията за осъществяване на посочените в заповедта за уволнение нарушения се опровергават не само от приетите дневници, но и от изслушаните свидетелските показания.
Поради това са неоснователни и доводите за наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт. Съдът се е произнесъл по всички въведени с въззивната жалба доводи и при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства – произнесъл се е по доводите, касаещи изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на дисциплинарните нарушения, формирайки собствени изводи за несъставомерността на нарушенията
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответникът по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 650 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 18.09.2018 г. с адвокат Д. Л. Н. от САК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4479 от 04.07.2018 г. по в. гр. д. № 2959/2018 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Е. Т. К. от [населено място] сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: