Определение №962 от по гр. дело №903/903 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 962
 
                                             гр.София, 23.07.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и девета година в състав:
 
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
                                                                   ЖИВА ДЕКОВА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №903 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Д. от гр. Б., срещу решение от 10.03.2009г., постановено по в.гр.д. №942/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 17.11.2008г. по гр.д. №85/2008г. на Бургаски районен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от Н. Д. Д. срещу „Л”АД, гр. Б., насрещен иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Л”АД не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от Н. Д. Д. срещу „Л”АД, гр. Б., насрещен иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1807лв. за незаконно задържане на трудовата му книжка в периода 22.02.2008г. до 15.05.2008г., ведно със законната лихва.
Въззивният съд е приел за установено, че след уволнението на ищеца по насрещния иск същият не се е явил да получи трудовата си книжка, въпреки, че е бил поканен от работодателя за това. Ищецът по насрещния иск е поддържал, че се е явил да получи трудовата си книжка, но му били поставяни условия за получаването й.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като решеният с въззивното решение въпрос може ли работодателят да условия за получаването на трудовата книжка от работника или служителя след прекратяване на трудовото правоотношение, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В обжалваното въззивно решение е прието, че работодателят не може да поставя условия за получаване на трудовата книжка, каквото е било и становището на ищеца по насрещния иск, сега касатор. След като с обжалваното решение на релевирания правен въпрос е отговорено по начин, който съответства на становището на жалбоподателя пред инстанциите по съществото на спора, решаването на този въпрос не може да обоснове достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационните жалби е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл.226, ал.2 от КТ и чл.350, ал.1 от КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.03.2009г., постановено по в.гр.д. №942/2008г. на Бургаски окръжен съд, по касационна жалба на Н. Д. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top