О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
гр.София, 01.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1535 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. А. К. от [населено място], срещу решение от 18.12.2009г., постановено по в.гр.д.№190/2009г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 08.07.2009г. по гр.д.№13/2008г. на Сливенски окръжен съд за уважаване на предявените от Г. Я. К. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и иск за неустойка до размера 5000лв..
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по насрещната жалба.
Постъпила е насрещна касационна жалба от Г. Я. К. срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на решението от 31.07.2009г. и на допълнително решение от 31.07.2009г. по първоинстанционното дело, е отхвърлен предявения от Г. Я. К. иск за неустойка за размера над 5000лв. до 15200лв.
Касаторът по насрещната жалба счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната и насрещната жалби са процесуално допустими – подадени са в сроковете съответно по чл.283 от ГПК и по чл.287, ал.2 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение са уважени предявените от Г. А. К. срещу Г. Я. К. иск за обявяване за окончателен сключения между тях на 19.01.1998г. предварителен договор за продажба на 1/3ид.част от недвижим имот в [населено място], с цена 22 574лв., изплатена изцяло от купувача Г. К. и частично иска за заплащане на неустойка по чл.16-18 от същия предварителен договор до размер на сумата 5000лв., като в останалата част до размера 15200лв. искът е отхвърлен. Прието е, че неустойката по т.16 от предварителния договор е прекомерна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът К., за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, сочи, че въпросът за обсъждането на релевираните в процеса доводи и възражения на страните, е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената задължителна и каузална съдебна практика. Формулираният от жалбоподателя въпрос сочи на оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на процесуалния закон, което е основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивно решение, но не е критерий за допускане на касационно обжалване. Относно релевирания от касатора правен въпрос: „може ли с предварителен договор да се заобикаля законова забрана за сключване на окончателен договор” не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като не сочи и не представя съдебна практика, от която да е видно, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата. С въззивното решение и с приложеното решение на ВС е прието непротиворечиво, че може да с предварителен договор да се заобикаля законова забрана за сключване на окончателен договор. Случаите не са идентични, той като се касае до различни законови забрани. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – нищожност на договорите поради заобикаляне на закона, е ясна и по приложението й има установена и ненуждаеща се промяна съдебна практика, обективирана в решение № 1063 от 24.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4782/2007 г., ГК, II г. о., че заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД има предвид сключване на позволена сделка, с която се цели постигане на определен противоправен резултат. Наведените доводи за неправилност на въззивното решение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към основание за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК, по които касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационна обжалване. Не е разрешен от въззивния съд и не е относим към конкретното дело въпросът: „задължително ли е представянето пред нотариуса на доказателство за изпълнение на условията на чл.33 от ЗС”. По отношение на производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД по този въпрос има съдебна практика, обективирана в Решение № 52 от 8.VI.1982 г. по гр. д. № 32/82 г., ОСГК, на което се е позовал въззивния съд. С него е прието, че представянето на писмени доказателства по чл.33, ал.1 от ЗС в производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД нито е необходимо, нито е възможно.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и на решението в частта за неустойката. Неоснователни са доводите, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложеното решение №994 от 13.03.2006г. по т.д.№199/2005г. на ВКС, ІІт.о. Доводите, че въззивният съд не е обсъдил защо не приема, че не е налице виновно поведение и у жалбоподателя-продавач, са относими към основание за неправилност на въззивното решение, а не към достъпа до касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба. С оглед този изход на производството по допускане на касационно обжалване по касационната жалба, не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на насрещната касационна жалба – чл.287, ал.4 от ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.2009г., постановено по в.гр.д.№190/2009г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: