О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
София, 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1173 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. Г. срещу решение № 5/08.01.2014 г. на Великотърновски апелативен съд /ВтАС/ по в.гр.д. № 321/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Великотърновски окръжен съд /ВтОС/ по иск на настоящия касатор по чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на договор за цесия между З. „Р.-93” и К. „З. – 08” [населено място].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – К. „З. – 08” [населено място] и З. „Р. – 93” [населено място] оспорват допускането на касационата жалба и същата по същество по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ВтОС е предявен иск по чл.135 ЗЗД от [фирма] срещу кооперации „Р.-93” и „З.-08” за прогласяване недействителност по отношение на ищеца на договор за цесия от 01.08.2008 г. между тях за прехвърляне на вземане в размер на 25126 лв., което З. „Р.-93” има към [фирма] въз основа на влязло в сила решение на Варненски апелативен съд /ВАС/. Искът е отхвърлен от ВтОС. За да потвърди отхвърлителното решение на ВтОС, ВтАС е приел, че ищецът и първият ответник са имали един към друг вземания и задължения, за събиране на които са образувани изпълнителни дела. Към 31.01.2012 г. вземанията на [фирма] срещу „Р.-93” са общо в размер на 72485.25 лв., а вземанията на З. „Р.-93” от [фирма] по две изпълнителни дела са в общ размер 86178.88 лв. – заключение на ССЕ. При евентуално извършване на прихващане към 31.01.2012 г. резултатът ще бъде вземане на „З. „Р.-93” спрямо [фирма] в размер на 13693.63 лв. В посочените вземания са включени главница, лихва и разноски. Цедираното вземане от едната кооперация на другата – предмет на иска по чл.135 ЗЗД е в размер на 25126 лв., възмездно е – срещу заплащане на сумата 25126 лв., която е постъпила в кооперацията и е осчетоводена – заключение на ССЕ. Прието е, че при тези данни ищецът е кредитор, но и същевременно длъжник на първия ответник, а този първи ответник също е кредитор и длъжник на ищеца. Двете страни имат насрещни изискуеми и ликвидни вземания. Извършената цесия от едната кооперация на другата е между свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, както е поддържал ищецът с оглед установените роднински връзки по права линия между участниците в УС на двете кооперации, но независимо от това не е налице увреждане на ищеца, според ВтАС. Цесията замества стария кредитор с нов, но на цедираното право могат да бъдат противопоставени възражения от длъжника, които се основават на отношенията му с цедента, включително възможността по чл.103 ал.3 ЗЗД. Извън това е прието, че не е налице увреждане и с оглед възмездния характер на цесията, при която първият ответник е получил продажната цена на вземането в същия размер.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В на стоящия случай касаторът формулира следния въпрос: „Кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД?” Въпросът във връзка с наличието на увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД, макар и общо поставен, е обуславящ изхода на спора, но по него не е налице противоречиво разрешаване между решението на ВтАС и приложената и цитирана от касатора съдебна практика. Няма разлика в правните изводи между настоящото решение и цитираната и приложена съдебна практика, относно предпоставките за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД и конкретно относно наличието на увреждане за кредитора от атакуваната сделка. Разликата в крайния резултат между решението на ВтАС и приложената съдебна практика се дължи на различията в предмета на атакуваната сделка с иска по чл.135 ЗЗД. Така р. № 149/12.11.2013 г. касае разпореждане с недвижими имоти при разлика между продажна цена и средна пазарна цена, р. № 48/21.02.2014 г. касае безвъзмездна сделка – дарение, р. № 456/25.06.2010 г. касае сделки с имоти, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение, тъй като са несеквестируеми /единствено жилище/, р. № 639/06.10.2010 г. е относимо към активната легитимация и увреждащата сделка, която в случая е договор за наем и договор за заем за послужване. С оглед фактологичната разлика в казусите по тези дела и сделките, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, различният резултат по тях в постановените решения на ВКС и решението на ВтАС не обуславя противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В случая е цедирано вземане, което е възмездно. Различните възможности /доводи на касатора/ за извършване на прихващане не навеждат, нито установяват увреждане по смисъла на чл.135 ал.1 ЗЗД.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВтАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касационната жалба направените и поискани разноски за настоящата инстанция – адвокатски хонорар, както следва: 2450 лв. на „З.-08” и 2300 лв. на З. „Р.-93”.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5/08.01.2014 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 321/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] да заплати на „З.-08” [населено място] сумата от 2450 лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева/ и на З. „Р.-93 [населено място] сумата от 2300 лв. /две хиляди и триста лева/, направени от тях разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.