1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
гр.София, 13.10.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и седемадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1257 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.11.2016г. по гр.д.№5816/2016г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с првно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – С. П. П., чрез процесуалния си предстатвител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си прадставител, поддържа че не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът – [фирма] в писмено становище, чрез процесуалния си прадставител, поддържа че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. , приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователни предявените от С. П. против – [фирма] и [фирма], субективно пасивно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатената сума за неизпълнение по предварителен договор от 16.07.201 Зг.
Установено е от приетите доказателства по делото, че С. П. е сключила на 24.01.2012г. с [фирма] договор за паричен заем за сумата от 5000 лева (2556.46 евро), която следвало да плати съгласно т. 6 от договора по приет от страните погасителен план, ведно с дължима възнаградителна лихва (цена за предоставения паричен ресурс) от 2290.50 евро до крайна дата 10.02.2014г. Констатирано е, че изпълнението на задълженията по заема било обезпечено с учредяване на договорна ипотека Акт № 28, том I, рег. № 961, дело № 23 / 2012г. на нотариус М. Г.., вписана в Служба по вписванията [населено място] върху притежаваната. 1/2 една втора идеална част от апартамент , находящ се в [населено място]. Установено е по делото, че поради неизпълнение на задълженията по заема от страна на С. П. [фирма] потърсило защита на правата си пред арбитраж и съд като водило последователно няколко дела, по които С. П. била осъдена да плати дължими от нея суми към дружеството кредитор, както следва : по В. № 500 / 2012г. по описа на АС при Б. и последващото го т.д. № 1899 / 201 Зг., VI – 19 ти с-в на СГС и по гр. дело № 10823 / 201 Зг., 72-ри с-в на СРС.
Съдът е приел, че доводите на жалбоподателката за неправомерни действия от [фирма] , чрез представляващите го лица по повод водените срещу нея съдебни дела, са неоснователни. Прието е, че сезирането на съда за установяване и признаване правата на кредитора спрямо длъжника и осъждането на последния да плати дължимото и в този смисъл търсенето на защита от съда не е дейност неправомерна, а израз на упражнено право да се търси и получи защита от органите, призвани да я дадат. Посочено е, че приключилите с влязъл в сила окончателен съдебен акт производства, дали разрешение на съдебен спор, не обективират деликтно поведение на – [фирма] , потърсило съдебна защита и получило такава при признание на правата му.
По отношение на повдигнатия от жалбоподателката въпрос за липсата на действие от страна на [фирма] по заличаване на вписаната договорна ипотека върху притежавания от нея имот, съдът е приел също, че искът е неоснователен. Прието е от представените по делото и приети писмени доказателства, че за [фирма] е е налице задължение да заличи ипотеката, липсата на действие, за което се сочи от жалбоподателя като виновно деликтно поведение. Установено е, че пълно изплащане в полза на дружеството на паричното му вземане, което ипотеката обезпечава, не е налице и след прехвърляне на остатъка от неплатеното паричното вземане спрямо , ведно с акцесорното ипотечно право по неговото обезпечаване на цесионера [фирма] последният се идентифицира като нов носител на ипотечното право, който е легитимиран да извърши действия по заличаване на ипотеката при погасяване на вземането или погасяване на ипотечното право на друго основание. Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл. 150 ЗЗД ипотеката следва обезпеченото вземане като специфична характеристика на ипотечното право е неговата неделимост, при което изплащането на част от задължението, обезпечено с ипотека върху недвижимия имот не освобождава ипотеката от останалата част от недвижимия имот , а също така всяка част от ипотекирания имот обезпечава вземането, за което ипотеката е учредена докато то съществува независимо от неговия размер. Посочено е, че спотечното право има акцесорен характер досежно правото на вземане, което обезпечава, като прехвърлянето на обезпеченото вземане води до прехвърляне на ипотеката, ако такава воля за запазване на обезпечението е налице между цедент и цесионер, както е в процесния случай-чл.1 ал.6 от договора за цесия.
Установено е, че жалбоподателката е сключила с Л. А. предварителен договор за покупко-продажба на ипотекирания за дълга и имот на дата 16.07.2013г. със задължение да му го прехвърли чист от тежести най-късно до дата 31.12.2013г., но към датата на сключване на предварителния договор и към определената в него крайна дата за прехвърляне на имота чист от тежести прехвърлителката е имала непогасени парични задължения първо към [фирма] , а впоследствие към [фирма] лед прехвърлянето на вземанията по тях към дружеството цесионер, по отношение на които задължения е била в неизпълнение.
При тези данни съдът е приел, че искът за вреди срещу [фирма] поради твърдяно незаличаване от негова страна на ипотечния акт е неоснователен , защото за периода за който се твърди от ищеца правото му да получи такова заличаване , е било налице непогасено парично вземане и непогасено акцесорно ипотечно право върху него, които са преминали в притежание на [фирма] Прието е, че последното следва да отговаря по настъпило задължение за заличаване на ипотеката и след пълното изплащане на дълга към [фирма] на дата 13.02.2014г. за това дружество възниква задължение да заличи вписаната ипотека, но настъпването на вредоносни за себе си последици от наличието на ипотека жалбоподателката договаря с третото лице преди тази крайна дата на изплащане на дълга си към ипотекарния кредитор, поради коетои искът спрямо [фирма] Е. е неоснователен. Установено е, че на 12.12.2014г. [фирма], като единствено правоимащо лице, извършва действия по заличаване на ипотеката върху 1/2 идеална част от апартамент, находящ се в [населено място], по искане на новия собственик Н. Л.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: относно отнасянето на спор до компетентни правозащитни органи винаги ли е израз на правомерно упражнено право, платено обезщетение по договор с трето лице може ли да се претендира от делинквента като обезщетение за имуществени вреди при условие, че деликвента не е поемал задължение по този договор, при частично прехвърляне на вземането ипотеката продължава ли да обезпечава както цедираната , така и нецедираната част от вземането и при частично прехвърляне на парично вземане, обезпечено с договарна ипотека, кой е легитимиран да даде съгласие за заличаване на вписаната ипотека-цесионерът или цедента. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 20.06.2014г. по гр.д.№5193/2013г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че ззлоупотребата с право е противоправна, тя е налице когато правото се упражнява недобросъвество и решение от 08.11.2011г. по гр.д.№1759/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че вписването на ипотеката са заличава по съгласие на кредитора или чрез успешното провеждане на установителен иск, че ипотеката е погасена въз основа на влязлото в сила решение, както и че ипотеката се заличава когато обезпеченото с нея задължение бъде изпълнено.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. В практиката се приема, че от определението за ипотека като вещно и неделимо право, което обременява определен недвижим имот за обезпечаване на едно вземане следва и разбирането, че произнасянето по искането за заличаване на ипотека се предхожда от установяване съществуването на вземането, което тя обезпечава, като е допустимо и искането за заличаване на ипотека, явяващо се последица (а не самостоятелен иск) от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на обезпечените вземания. Приема се, че искът за заличаване на ипотеката не е самостоятелен – той винаги е последица от спора за съществуване на вземането. В този смисъл е и даденото разрешение в определение от 10.04.2012г. по ч.гр.д.№ 187 по описа за 2012 г., на ІІІ г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
В съответствие с практиката на ВКС, включително и тази представена от жалбоподателя, съдът е приел, че правомерното отнасяне на спор до компетентни правозащитни органи не представлява злоупотреба с право. В практиката се приема, че отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди Съгласно чл.3 ГПК страните са длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави, само тогава предявяването на иск е правомерно. Само когато е налице злоупотреба с правото на иск, ищецът отговаря на общо основание за всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. В случая съдът , анализирайки всички доказателства по делото, е приел, че такава не е налице.
Така установената практика не е противоречива, нито е неправилна, поради което не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответниците направените през настоящата инстанция разноски –за /фирма/ О. в размер на 2000 лева и за [фирма] в размер на 1500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2016г. по гр.д.№5816/2016г. на ГС София.
осъжда С. П. П. да заплати на [фирма] разноски в размер на 2000 лева и на [фирма] разноски в размер на 1500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: