ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 963
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 96 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н. като процесуален представител на Т. Ю. от Р. Т. срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ от 28.Х.2009г. по в.гр.д. № 308/2009г.
Ответницата по касационната жалба Ю. С. Ю. от гр.Ямбол е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ЯОС е потвърдил решението на ЯРС от 19.VІ.2009г. по гр.д. № 705/2008г. в частта, с която упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните Алейна, родена на 15.ІХ.2004г., е предоставено на майката Ю. Ю..
Въззивният съд е приел, че е в интерес на детето упражняването на родителските права след развода между страните да се предостави на майката. Взети са предвид в тази връзка ниската възраст и пола на детето, като е прието, че в такива случаи майката биологически е по-пригодна от бащата да го отглежда и възпитава, в тези грижи тя не може да бъде заменена от трети лица, в случая бабата на детето по бащина линия, особено в предпубертетна и пубертетна възраст майката е тази, която би подпомогнала момичето по въпросите около половото му съзряване и осъзнаване на ролята му като бъдеща майка. Взето е предвид, че майката е полагала непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето до деня на фактическата раздяла между страните – м.август 2007г., че е била грижовна и любяща майка, че е била лишена не по своя воля от възможността да продължи да полага грижи след отвеждането му в РТ., че майката е в състояние да предостави подходящи условия и притежава необходимия родителски капацитет. Прието е, че за бащата също се установява, че е любящ родител, но непосредствените грижи по отглеждането на детето от момента, в който го отвел в Р Т., се упражняват предимно от майка му. Съобразено е и противобрачното поведение на ответника, изразяващо се в отнемане на детето от майката и лишаването му от възможността да получава непосредствени майчински грижи, което дава лошо отражение върху отглеждането и възпитанието му.
В изложението на Ю. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че по въпроса, свързан с възлагането на родителски права на родител – български гражданин, пребиваващ в България, спрямо малолетно дете с двойно гражданство, пребиваващо продължително време на територията на Р Т., липсва съдебна практика и в този смисъл той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В противоречие с П № 1/1974г. изводът за предоставяне на родителските права на майката е обоснован в отсъствие на цялостна преценка на всички обстоятелства и доказателства – съдът е игнорирал многобройните устни и писмени доказателства, без да се конкретизират, установяващи, че детето, което повече от две години е при баща си в Р Т., расте в условия, които го правят щастливо, че е изключително добре обезпечено в материално отношение и най-вече, че евентуалното му отделяне от обстановката ще се отрази изключително негативно на психиката му, че в противоречие с посоченото постановление съдът не е обърнал внимание, че родителите не са изслушани, не е взето предвид, че липсва определеност относно мястото, където да се осъществяват контактите между детето и бащата, което е в противоречие с решение № 460/18.VІ.1999г. по гр.д. № 344/99г. на ВКС ІІ ГО, че липсата на реална възможност за осъществяване на мерките е в противоречие с чл.10 т.2 от Конвенцията за защита правата на детето, че по висящото в Р Т. дело по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е наложена забрана на бащата и детето да напускат Т. до вземането на окончателно решение по делото, което е в противоречие с евентуалното изпълнение на решението за предоставяне на родителските права, че детето от тригодишна възраст живее в Т., напълно се е адаптирало там и е забравило българския език, че преди сключване на брака ищцата е подписала “Уверение”, в което е декларирала, че детето ще расте съобразно турските нрави и обичаи, писмено е изразила съгласието си след навършване на две години то да живее в Т. и да учи там, че при евентуални разногласия няма да предявява иск за родителски права и издръжка, че с оглед чл.76 ал.1 от КМЧП уверението следва да се цени поне като дадено от нея обещание, че подобен правен спор не е решаван от български съд и решаването му би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставения от касатора въпрос за несъобразяване от въззивния съд на всички представени по делото доказателства не е налице произнасяне в противоречие с П № 1/1974г., тъй като в това постановление такъв въпрос не е предмет на разрешаване. За пълнота следва да се посочи, че разрешаването на въпроса относно родителските права върху малолетното дете на страните е в съответствие, а не в противоречие с това Постановление. Следва да се отбележи от друга страна и че липсата на конкретизиране на твърдяните игнорирани от съда писмени и устни доказателства е пречка за преценка дали поставеният въпрос е от съществено значение за изхода на спора. По въпроса за неопределяне на мястото, където да се осъществяват контактите между бащата и детето, въззивният съд не се е произнесъл, но това е така, тъй като такъв довод ответникът, сега касатор, не е направил във въззивната си жалба, а по силата на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд е ограничен при произнасянето си от посоченото в жалбата. Останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му.
По изложените съображения се налага извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На ответницата по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, ГК, № 161 от 28.Х.2009г. по гр.д. № 308/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: