О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
София, 21.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 17 октомври 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 555/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Х. Я. и Х. Ц. Д. чрез техния пълномощник адв. М. Р. срещу решение № 22 от 06.01.2010 г. по в.гр.д. № 1367/07 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като се поддържа, че същото е постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, тъй като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, което е довело до неточно прилагане на материалния закон.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите обосновават наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуален въпрос, касаещ задължението на решаващия съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация Г. Т. Ж., П. Д. Л., М. Д. Т., М. Т. Н., Д. П. Л. и Т. П. К. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивнвото решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1195 от 26.04.2007 г. по гр.д. № 782/05 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Г. Т. Ж., Д. Т. К., Д. Л. П., П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н., че И. Х. Я. и Х. Ц. Д. не са собственици на реална част от ПИ № 2041 по ПНИ на местността”Т.”, представляваща площта, заключена между северната граница на имот пл.№ 2041 по ПНИ, означена със синя линия и северната граница на имот пл.№ 1004 по КП на местността”У. А.”, в.з.”Т.” от 1969 г., означена с червена линия на комбинираната скица на л. 143 от делото, приложена към заключението на тройната СТЕ, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението, и е отхвърлен предявеният от Г. Т. Ж., Д. Т. К., Д. Л. П., П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н. против И. Х. Я. и Х. Ц. Д. отрицателен установителен иск за собственост на реална част от имот пл.№ 2041, заключена между най – северната граница на имот пл.№ 1004 по КП от 1969 г. , означена с червена линия на скицата и черната линия с точки А-В в границите на имот пл.№ 2041 по ПНИ на м. ”Т.”.
По делото е установено от фактическа страна, че с решение № 840 от 12.11.2001 г. на ПК В. е било признато правото на наследниците на Т. Г. Ж. на възстановяване на собствеността в съществуващи/ възстановими/ реални граници върху недвижим имот, представляващ лозе с площ 3.261 дка в м. ”У. А.” в землището на В., представляващо имот № 3687 по КП на м. ”Т.”, включващ имоти пл.№ 2038 и части от имоти пл.№№ 2040, 2041 и 2054. С нотариален акт № 164, т.ІІ, дело № 769 от 10.03.1965 г. наследодателят на ответниците Х. Я. Д. бил признат за собственик на няколко недвижими имота в м. ”У. А.”, дадени му от Т. комисия в замяна срещу включен в блок на ТКЗС негов земеделски имот, в това число и хавра от 2 дка при граници: път, А. С. и В. П. К./т.5/. С нотариален акт № 43, т.ХІ, дело № 3645/03.10.1965 г. Х. Я. Д. дарил на дъщеря си Е. Х. Я. лозе от 2 дка и 1 дка от хаврата при граници на дарената част: път, И. Я. и А. С.. С нотариален акт № 44 от същата датата дарил на дъщеря си И. Х. Я. друго лозе от 2 дка и останалата част от хаврата от 1 дка, при граници на дарената част: път, Е. Я. и В. П. К.. С помощта на съдебно- техническа експертиза е било установено, че в кадастралния план от 1969 г. на името на Е. и И. Х. Я. е бил записан имот пл.№ 1004, с площ от около 3 дка. Вещите лица, след като са съпоставили границите на този имот с границите на имота по т.5 от нотариален акт № 164/65 г., са дали заключение, че имотите са идентични. През 1994 г. между собствениците на имоти пл.№ 2040 и 2039 била извършена доброволна делба, по силата на която И. Я. и Х. Д. е получили имот с площ 1000 кв.м, съставляващ пл.№ 2039. Към този момент е бил в сила кадастрален план на м.”Т.”, одобрен през 1987 г. Изготвена е комбинирана скица, видно от която имоти пл.№ 2040 и 2039 са частично идентични с имот пл.№ 1004 по плана от 1969 г. Северната граница на имот пл.№ 2039 не съвпада със северната граница на имот пл.№ 1004, а е изместена на юг. Тъй като планът на новообразуваните имоти, по който имотът на ответниците вече съставлява пл.№ 2041, е изготвен въз основа на кадастралния план от 1987 г., е направен извод за несъответствие на северната му граница със северната граница на имот пл.№ 2039 и извод, че площта, заключена между северната граница на бивш имот 1004 по плана от 1969 г. и северната граница на имот № 2041 по ПНИ не е собственост на ищците. По отношение на останалата част от площта на имот пл.№ 2041 е прието, че е налице хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ предвид извършените разпоредителни сделки с получения по замяна от Т. комисията земеделски имот, при която замяната запазва действието си и поради това отрицателният установителен иск за собственост в тази част е отхвърлен.
Поставеният в изложението правен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства и доводи на страните, е съществен за разрешаването на всеки правен спор, но не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По повдигнатия от касаторите правен въпрос има трайно установената съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил, като е обсъдил всички доказателства, относими към установяване границите на придобития по замяна от наследодателя на касаторите земеделски имот, проследил е извършените с този имот разпоредителни сделки и отразяването му по изготвените за местността кадастрални планове.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице соченото в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 06.01.2010 г. по в.гр.д. № 1367/07 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: