O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
София, 28.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 684 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 7081/12.13.2010 година на Й. В. С. и Д. В. С., и двамата от [населено място] чрез адв. Р. В. – САК срещу въззивно Решение Nо 209 от 25.10.2010 година по гр.възз.д. Nо 505/2010 година на ОС-Перник.
С посоченото решение , окръжния съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдено решение на първата инстанция по отхвърления иск на Й. В. С. и Д. В. С., и двамата от [населено място] по чл. 72 ЗС, за заплащане на извършени подобрения в чужд имот като добросъвестни владелци .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно- необосновано поради несъобразяване с доказателствата по делото и закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК се поддържа с довод , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, така и по съществен процесуален закон, разрешени в противоречие с практиката а ВКС, а решението по „този въпрос” би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Конкретните доводи касаят неправилно приетата теза , че не може да се уважи иска поради липсата / не ангажиране / на доказателства кога и кои лица са извършили претендираните подобрения”, както и несъобразяване изводите на съда с обстоятелството , че представените доказателства с исковата молба не са били оспорени в законоустановения срок.
Сочи се , че въззивното решение , противоречи на идентични решения на ВКС , постановени по гр.д. Nо 1944/2002 година , по гр.д.Nо 2098/2002 година , по гр.д. Nо 2748/2002 година и трите по описа на IV отд. на ГК, по исковете на ползуватели на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на бившите членове на ТКЗС.
В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.100/2010 година / , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и изискванията за цена на иска над минимално определения размер до посоченото изменение на закона от 1000 лв.
При направената преценка на въведените основания за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
С изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът и неговата защита следва изрично да изведат- в смисъл да посочат или да формулират- конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос т.е. да конкретизират онзи правен проблем , който в рамките на предмета на конкретния гражданско-правен спор , е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК /, или се разрешава противоречиво от съдилищата/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / като илюстрират довода си с конкретни решения и /или да посочат онази причина, поради което считат , че произнасянето на ВКС в смисъл различен от този на въззивния съд по поставения въпрос би довело до точното прилагане на закона и за развитие на правото. След като касаторът не сочи въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , то селекцията за допустимост на касационното обжалване в този предварителен етап на касационното производство не може да бъде направена.
Позоваването на касатора , че са налице решения на ВКС по идентични казуси, разрешени в смисъл различен от този на обжалваното въззивно решение , и то при доводи за неправилност касаещи преценката на доказателствата, не могат да обосноват извод за допустимост в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК именно поради липсата на изведен въпрос и то такъв, който е обосновал крайния правен извод на съда за изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по вх.Nо 7081/12.13.2010 година на Й. В. С. и Д. В. С., и двамата от [населено място] чрез адв. Р. В. – САК срещу въззивно Решение Nо 209 от 25.10.2010 година по гр.възз.д. Nо 505/2010 година на ОС-Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :