О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
София , 29.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 749 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1104 / 15.05.2012 год. на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение – 4 състав , постановено по ч.гр.д.№ 1223 / 2012 год. , с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 20.02.2012 год. по т.д.№ 4856 / 2011 год., за прекратяване на производството по делото , предвид уважено възражение на ответника [фирма], направено в срока по чл.367 ал.1 от ГПК , на основание чл.15 ал.1 ГПК, за неподведомственост на спора на съда , предвид договорена между страните – в чл.20.1.2 от Общите условия към договор за финансов лизинг на МПС – арбитражна клауза , която не противоречи на чл.19 ал.1 от ГПК и предпоставя подведомственост на спора на Арбитражен съд при Б. Търговско – Промишлена Палата .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като счита, че липсва формулиран ясен , относим към тълкуването на конкретно посочена правна норма и обоснован с допълнителния селективен критерий, формално посочен по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, правен въпрос . Оспорва жалбата и като неоснователна .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .Тъй като с атакуваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо разглеждането на спора пред гражданския съд , касационното обжалване е допустимо , в хипотезата на чл.274 ал. 3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК .
Касационната частна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване във формално посочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . В приложението по чл.274 ал.3 от ГПК няма формулиран правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Жалбоподателят очевидно споделя тезата , че разпоредбата на чл.19 ал.1 от ГПК следва да се тълкува в смисъл , че недопустим предмет на арбитражно споразумение са спорове с предмет вещни права върху движима , а не само недвижима вещ, доколкото в конкретния случай исковото производство е образувано по обективно съединени установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за право на собственост върху лек автомобил и иск , с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД , за обявяване за окончателен сключен между страните по спора предварителен договор за същия автомобил , в какъвто смисъл се визират сключени клаузи на договора за финансов лизинг от 23.07.2009 година и отправено изявление на лизингополучателя за придобиване на вещта . Дори да би се приело, че това е наведения от страната правен въпрос, то липсва обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . По тълкуването на чл.19 ал.1 от ГПК относно понятието „ вещни права „ , визирано в нормата , не е налице противоречива съдебна практика , нито е обосновано от жалбоподателя основание непротиворечивата такава ,с която постановените първоинстанционен и въззивен актове са съобразени , да бъде променена или осъвременена , в съответствие с изменение в законодателството и обществените условия .
Водим от горното , Върховен касационен съд , състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1104 / 15.05.2012 год. по ч.гр.д. № 1223 / 12 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 4 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :