О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1027 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. Т. срещу решение № 2099/14.11.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Пети състав по т.д. № 608/2013 г. в потвърдителна му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационата жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] /настоящ касатор/ срещу [фирма] съответно за 76443.50 лв., задържана гаранция за качествено изпълнение на договор от 05.02.2007 г. и 55956.64 лв. неустойка за забавено плащане. Претенциите са изцяло уважени от СГС, чието решение по жалба на ответника е отменено частично в уважителната му част за първата претенция – за 9000 лв. и за тази част искът е отхвърлен с оглед уважаване на направено прихващане от ответника, настоящ касатор. Предмет на касационната жалба е потвърждаването от САС на решението на СГС в останалата му уважителна част – изцяло за неустойката от 55956.64 лв. и частично за връщане на гаранцията – без сумата от 9000 лв. , за която искът е отхвърлен. САС е приел, че отношенията между страните са по договор от 05.02.2007 г. за строителство до фаза груб строеж, с договорени клаузи във връзка със задържане на част от възнаграждението за изпълнение като гаранция за качествено изпълнение /ІІІ, чл.3 ал.3/ и неустойка за забавено плащане от възложителя /чл.23/. За първия иск – връщане на задържаната гаранция за качество от възложителя САС е възприел изводите на СГС, че искът е основателен извън сумата от 9000 лв., за която първоинстанционното решение е отменено, тъй като възложителят е приел извършените работи и не е направил възражение за недостатъци по същите. Такива недостатъци, дължащи се на лошо изпълнение, не са и констатирани от вещото лице, според което някои от повредите се дължат не на лошо изпълнение, а на лошо стопанисване от самият възложител – заключение на СТЕ. САС е посочил, че не съставлява процесуално нарушение, както е поддържал въззивникът [фирма] /настоящ касатор/ неоценяването на гласни доказателства пред СГС относно уведомяването от него на другата страна за недостатъци в изпълнението. За този си извод САС се е позовал на договореното между страните писмено уведомяване за тези недостатъци – чл.15 ал.3 от договора. По отношение на присъдената неустойка САС е приел, че няма данни същата да е нищожна, за което не сочи нито нейният размер – 0.2% на ден, нито, че е уговорена без горна граница, доколкото забавеното плащане зависи единствено от поведението на самия ответник – жалбоподател, което определя и размера на неустойката.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В на стоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Въведените в договор между търговци начини и средства за доказване на обстоятелства от значение за облигационното отношение следва ли да се прилагат с предимство пред уредените в ГПК доказателствени способи в рамките на един правен спор.” 2. „Кога и при какви условия една неустойка следва де се приеме за нищожна поради противоречие с добрите нрави.”
Доколкото първият въпрос касае приемане на изпълнението от възложителя и липсата на писмено уведомление за недостатъци, съгласно чл.15 ал.3 от сключения между страните договор, той е във връзка със спора, но не и с изложените от САС съображения за да се приеме, че е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В случая САС, както и СГС, към чиито мотиви САС е препратил, са посочили, че възложителят не е отразил констатирани недостатъци – явни или скрити при приемане изпълнението както е договорено в чл.15 ал.3 от сключения договор, а и вещото лице по СТЕ не е констатирало нарушения, дължащи се на лошо изпълнение като счита, че повредите, които е констатирал се дължат на лоша експлоатация от самия ответник, сега касатор. Ето защо така формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора. Решението, на което се позовава касаторът – р. от 29.11.2013 г. на СГС по гр.д. № 12164/2013 г. е без доказателства да е влязло в сила /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и не обуславя допълнителен критерий за селекция, но и в него е направен извод за приемане на извършена работа /почистване на автобуси/, при което възложителят не е възразил своевременно, с оглед на което за него е възникнало задължение за плащане по издадените фактури. Този извод по същество е направен и в обжалваното решение с оглед липса на писмено уведомление за констатирани недостатъци, както е договорено, а и липса на констатирани такива от СТЕ. Вторият въпрос има връзка със спора, но също е поставен без оглед на приетата от САС фактическа обстановка и извършена конкретна преценка на уговорената неустойка. Тази преценка е в съответствие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, както и с ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно т.3 от същото не е нищожна клаузата за неустойка в приватизационните и търговските договори без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се начислява като преценката за нищожност, поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай в момента на сключване на договора. В настоящия случай САС е извършил изискуемата конкретна преценка на дължимата неустойка и неустоечна клауза именно към момента на сключване на договора, каквито са указанията в цитираното ТР, поради което не е налице противоречие със същото и допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му потвърдителна част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като няма искане, нито има доказателства да са направени такива от ответната страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2099/14.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав по т.д. № 608/2013 г. в обжалваната му потвърдителна част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.