ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 964
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 111 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Вичева като процесуален представител на „С. болници за Р. – Национален К.” Е. София срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 30.ІХ.2009г. по в.гр.д. № 1589/2009г.
Ответницата по касационната жалба Н. П. П. от гр.Хисаря е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Пловд.РС от 19.ІІ.2009г. по гр.д. № 2023/2008г. в частта, с която е признато за установено по отношение на дружеството – касатор, че между него и Н. П. не е възникнало трудово правоотношение по сключения ТД № РД-15-137/25.ІV.2008г. за длъжността „домакин / отговорник балнеолечебница” и е признато за незаконно и отменено дисциплинарното й уволнение със заповеди № 164/28.V.2008г. и № 168/30.V.2008г. Съдът е приел, че по силата на чл.63 ал.3 от КТ трудово правоотношение между страните по сключения помежду им на 25.ІV.2008г. трудов договор се счита невъзникнало, тъй като ищцата не се е явила и не е постъпила на работа след като работодателят й изпратил чрез пощата документите по чл.63 ал.1 от КТ, които тя отказала да получи, като е без значение за този извод основателно или не е непостъпването й на работа. С оглед на това и наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение” за неявяването й на работа следва да бъде отменено като незаконно, тъй като не може да се прекратява трудово правоотношение, което не е възникнало.
В изложението на Л. С. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С постановеното решение е нарушен принципът, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, защото поведението на ищцата е укоримо, отказвайки да получи изпратените й документи по чл.63 ал.1 от КТ, че съдът не обсъжда нейният дял от вината за невръчване на уведомлението пред Н., че неправилно е прието, че неполучаването от ищцата на уведомлението следва да се тълкува в нейна полза, въпреки че сама се е поставила в положение да не го получи, но наказан е ответникът, а не тя. Чл.62 ал.3 от КТ не се намира в раздела за недействителност на трудовия договор и затова неполучаването на уведомлението няма за последица действителност или недействителност на трудовия договор. Тъй като Наредба № 5/29.ХІІ.2002г. е издадена в противоречие с принципите на КТ, следва да се прилага КТ.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторката не е формулирала по посочения начин материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е свързан с решаващите му изводи в атакуваното решение. Всичките релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по слисъла на чл.281 от ГПК, но те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. Следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че дори да имаше формулиран въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, не би бил налице твърдяният допълнителен критерии за селекция на касационните жалби. Това е така, тъй като предвидената в чл.63 ал.3 от КТ последица при непостъпване на работа в определения 7 дневен срок, причината за което е без значение, не е недействителност на трудовия договор, а невъзникване на трудово правоотношение, каквото поради това не може да бъде прекратявано.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х състав, № 1523 от 30.ІХ.2009г. по гр.д. № 1589/2009г.
ОСЪЖДА „С. БОЛНИЦИШ ЗА Р. – НАЦИОНАЛЕН К.” Е. София да заплати на Н. П. П. от гр.Хисаря 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: