О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
гр. София, 14.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Bелислав Павко
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 605 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 2.12.2009 год. по гр. д. № 167/2007 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение, отменил решението от 25.07.2003 год. по гр. д. № 176/2002 год. на Царевския районен съд и вместо това е постановил друго, с което разпределил между съсобствениците на УПИ V – 372, 373 в кв. 24 по плана на[населено място], с площ 766 кв. м. реалното му ползуване съобразно вариант втори от скицата към заключението на вещото лице В. Г., приложена на л. 146 от въззивното производство, приподписана от съдебния състав и обявена като неразделна част от решението, както следва:
на Ж. Ж. се предоставя за самостоятелно ползуване частта, оцветена в зелен цвят на скицата, с площ от 189 кв. м., на Н. С. – частта, оцветена в розово, с площ 71 кв. м., на Ф. Ф. – оцветената в синьо част с площ 62 кв. м., на Д., Я., Ф., В. и Д. М. – ползуването на частта в сив цвят на скицата, с обща площ 225 кв. м., от която застроена жилищна сграда на 95 кв. м. За общо ползуване на Ж. Ж., Н. С. и Ф. Ф. съдът постановил частта, оцветена в оранжев цвят на скицата, като отчел и правото на преминаване в полза на М. Т., а тази, оцветена в жълт цвят постановил да се ползува общо от Н. С. и Ф. Ф.. С въззивното решение е отхвърлен предявения иск против Р. Ф., С. Ф. и М. Т..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Ж. Т. Ж., чрез пълномощника му адв. М. Т., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което разпределението на ползуването на имота да се извърши съгласно първия вариант към заключението на вещото лице.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че релевантният за извода на съда материалноправен въпрос, касаещ разпределението на ползуването на съсобствения имот при наличието на пряк достъп от улицата до дворното място през обособен вход /проход/ през средната жилищна сграда, както и относно приетите площи за ползуване от съсобствениците, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед необходимостта от “множество” практика, обусловена от множеството различни казуси и многото възможни варианти на съсобственост на вещи. С оглед на това и произнасянето по този въпрос от касационната инстанция ще допринесе за по-голяма яснота и точност в тълкуването на нормата на чл. 32 ЗС.
В писмения отговор Н. Т. С., чрез настойника й П. С., не оспорва касационната жалба, като поддържа становище, че въззивното решение е неправилно относно избрания вариант на ползуване на имота.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
За да постанови решението си, с което е разпределил ползуването съобразно втория, предложен от вещото лице вариант, въззивният съд, въз основа на направената преценка за притежаваните от съсобствениците права в урегулирания поземлен имот, както и в построените три сгради, съобразно указанията в отменителното решение при първата касация, и съобразявайки наличието на второстепенни постройки и начина на досегашното ползуване приел, че този вариант осигурява най-целесъобразно ползуване от всички съсобственици на общата вещ с осигуряване на нормален достъп до дворното място.
Начинът на разпределение на съсобствения имот е фактически въпрос, който се разрешава от съда във всеки един конкретен случай по целесъобразност, с оглед конкретните обстоятелства по делото. При приложението на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът се ръководи от правен критерий, изразяващ се в отчитане правомощието на собственика да си служи с общата вещ в зависимост от фактическото състояние на вещта и нейното предназначение, като упражняването му не трябва да накърнява правата на останалите съсобственици. В настоящият случай въззивният съд е възприел посоченият вариант, по който е разпределил и ползуването, като по-целесъобразен от другия вариант, като оплакванията на касатора против този му извод не може да се обсъжда в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Предмет на последното е наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като общото основание за допустимост на касационния контрол е посочването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като в тежест на касатора е да го формулира, а заедно с това и да обосноване наличието на останалите основания, съгласно чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. В настоящия случай касаторът не е формулирал такъв правен въпрос от значение за изхода на спора за разпределение на ползуването на ссобствения имот, в рамките на който касационният съд да се произнесе по наличие на поддържаното основание по т. 3 – разпределението на ползуването на съсобствения имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС при спецификата на конкретния спор за достъп до дворното място през проход в една от трите, построени на калкан сгради, не представлявава такъв правен въпрос, който да е обусловил решаващия извод на въззивния съд да предпочете втория вариант към заключението на експертизата. Това е предметът на спора, поставен за разглеждане, а решаването му е обусловен от произнасянето по въпросите за правата на страните в съсобствеността и фактическото положение в имота. Дори и да се приеме, че релевантният въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е свързан с определените от въззивния съд права на съсобствениците в общия парцел, то касаторът не е обосновал наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно разясненията, дадени в т. 4 от ТР на 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. За да е налице то, следва да се обоснове необходимостта от разглеждането на разрешения въпрос с възможността да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на закона. По приложението на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС има утвърдена съдебна практика, не се поддържа същата да е при неточното й тълкуване, нито разпоредбата да е неясна или непълна, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или последната да бъде осъвременена. Такива доводи не се поддържат от касатора, а релевираната необходимост от съдебна практика по приложението на цитраната разпоредба на закона с оглед многообразието на различни казуси, не може да обоснове наличието на поддържаното основание за допускане на касацията.
С оглед на горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V – 129 от 2.12.2009 год. по гр. д. № 167/2007 год. по описа на Б. окръжен съд по подадената от Ж. Т. Ж. от[населено място], чрез адвокат М. Т., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: