1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
ГР. София, 17.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.09.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2894/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на О. у. „Хр. С., [населено място], общ. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали /ОС/ по гр.д. №379/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Е. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „директор” на училището, извършено със заповед от 5.02.13 г. на началника на Р., [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че въпросът за прилагането на чл.193 от КТ при прекратяване на тр. правоотношение на осн. чл.330, ал.2,т.6 от КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №917/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. Там е посочено, че съдът следва да направи извода си по този въпрос при пълна преценка на доказателствата, поотделно и в съвкупността им. В противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №784/10 г. на четвърто г.о., е решен и въпросът за определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, когато за периода на определяне на обезщетението работникът е изпаднал във временна нетрудоспособност.
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице: В исковата молба ищцата се е позовала на неспазена процедура за налагане на дисциплинарното наказание. Първоинстанционният съд е указал на ответника – работодател, че в негова тежест е да установи всички предпоставки за законността на уволнението. В мотивите си, както първоинстанционният, така и въззивният съд са констатирали, че ответникът по иска не е посочил доказателства за спазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и това е основание за отмяна на дисциплинарното уволнение – ал.2. Във въззивната и касационната си жалби ответникът по иска не сочи кои доказателства не са преценени при формиране на този извод – във въззивната жалба твърди, че „спазване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ е налице, когато наложеното наказание е в сроковете по чл.194 КТ”, а в касационната се оплаква, че въззивният съд „не е кредитирал твърдението, че Е. С. е била поканена да даде обяснения”. Затова, при конкретните данни по делото, въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС – за разлика от фактическата обстановка, при която е постановено цитираното решение на ВКС, в процесния случай не е установено обяснения от служителката да са поискани и да не са дадени по нейна вина – чл.193, ал.3 КТ.
Вторият въпрос не е повдиган пред инстанциите по същество на спора, не почива на фактическите данни и е неотносим към делото, за което е възразила и ответницата по жалба. Обезщетението е присъдено на осн. чл.225, ал.2 от КТ – като разлика в заплатите за длъжността, заемана преди незаконното уволнение и по – нископлатената работа, на която ищцата е работила за исковия период.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №379/13 г. от 24.01.14 г.
Осъжда ОУ „Х. С.”, [населено място], общ. Д. да заплати на Е. М. С. 360 /триста и шестдесет/ лв., разноски за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: