O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 28.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 752 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 18169/06.05.2011 година на Й. Г. Ц. от [населено място] чрез пълномощника си адв. К. С.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 666 от 19.05.2011 година по гр.възз.д. Nо 618/2011 година на ОС-Варна.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решение на първата инстанция от 18.02.2011 година по гр.д. Nо 4659/2010 година на РС-Варна и е прекратил съдебното исково производство по искането на Й. Ц. за отмяна на всички решения на съсобствениците на сградата от 20.03.2010 година, взети от Общото събрание на съсобствениците на сградата, находяща се в [населено място] [улица]Nо 1, обективирани в протокола от същата дата.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК се поддържа с довод , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл редица материално-правни и процесуално-правни въпроси , който „са разрешени с обжалваното решение по начин , който от една страна е в противоречие с практиката на ВКС/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК /,решавани противоречиво от съдилищата/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК /” и в тази връзка съдебния акт на ВКС би бил „от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото”.
Така касаторът поддържа , че по въпросът за допустимостта на съдебното решение, следва да намери приложение задължителната съдебна практика на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС в смисъл за служебно допускане на касационното обжалване , дори когато недопустимостта или нищожността не са релевирани от жалбоподателя като основание за допускане на касационното обжалване, като при преценката на ВКС намери приложение т.10 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Касаторът и защитата му поддържат допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по въпроса за съдържанието на понятието „самостоятелен обект в съсобствени сгради” и според задължителната съдебна практика – ПП ВС 4-64 , ПП ВС 7-73, ПП ВС 9-77, ТР 75-81 ОСГК на ВС , ТР 5-73 ОСГК на ВС и вложения такъв в ЗУЕС –респ. §1 т.1 от ДР на ЗУЕС и чл. 3 от ЗУЕС.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба- [фирма] В. , с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и характера на исковото производство- неотценяем иск.
Производството образувано по искане на Й. Ц. за отмяна на Решения на Общото събрание на етажната собственост от 20.03.20101 година , касаещи избор на управител, решение за учредяване на фонд по чл. 50 ЗУЕС, за определяне вноските за консумативни разходи и разходи за текущо поддържане на сградата, за регистрация по чл. 44 ЗУЕС , за изготвяне технически паспорт на сградата и относно управлението на същата, на основание факта , че сградата е административна и за нея правилата на ЗУЕС не намират приложение. Поддържа се теза , че сградата е била държавна собственост до 1992 година и след реституирането и е в режим на съсобственост, а не на етажна собственост, като само Й. Ц. е индивидуален собственик, а останалата част е в режим на съсобственост на ответниците, които не са я поделили, поради което няма етажна собственост.
Ответниците по иска- [фирма] В. , Х. Й. Г.- гражданин на Г. и Д. Й. А.-гражданин на Г., за взели становище за недопустмост на иска на основание чл. 299 ал.2 във вр.с чл.1 ГПК.
Прието е , че сградата е в режим на съсобственост – но с двама собственици- ищцата на надпартерния етаж и ответниците – на всички останали обекти.
Дефиницията на етажна собственост, съгласно нормата на чл. 37 ЗС- никога не е будила съмнения – това е хипотезата , когато етажи или отделни части от етажи заедно с придадените към тях помещение в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици- държава , юридически или физически лица.
Съгласно чл. 3 от ЗУЕС, приложимостта на закона предполага да има повече от 3 самостоятелни обекта в сградата и те да принадлежат на повече от един собственик , без да се предлага нова дефиниция за етажна собственост.
За да обезсили и прекрати производството , въъззивният съд е приел, че не е налице етажна собственост , а обикновена съсобственост в съотношение на права ? идеални части за Й. Ц. и ? идеални части за останалите съсобственици, който формират мнозинство при вземане на решенията си и в случая приложимостта е на общите правила на чл. 32 от ЗС, за които решения не е предвиден съдебен контрол, поради което съдебното производство е недопустимо, а решението на първата инстанция – да се обезсили.
Не е налице законово основания за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като на първо място не може да се постави въпроса за евентуалната недопустимост на обжалваното решение поради неразгледан иск или нарушена правораздавателна компетентност. След като в хода на процеса тезата на ищцата-касатор Й. Ц. е била, че сградата , в която тя притежава самостоятелен жилищен обект НЕ Е ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, то решението на съда в тази насока и произтичащите изводи , че исканата отмяна на решението на мнозинството не подлежи на съдебен контрол доколкото не се поддържа , че взетите решения са вредни за общата вещ, не може да обуслови извод за недопустимост на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция.
Поставеният въпрос за съдържанието на понятието „самостоятелен обект в съсобствени сгради”, при изводите на съда , че НЕ Е НАЛИЦЕ ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сградата , в която ищцата- касатор притежава самостоятелен жилищен обект не е обусловил изхода на спра , тъй като би бил относим към предмета на спорните правоотношения само и доколкото би била приета тезата , че сградата е в режим на етажна собственост. Следва да бъде отбелязано и некоректното позоваване на цитираната задължителна съдебна практика , тъй като ПП ВС 4-64 касае проблем за допустимостта на съдебната делба на дворни места, в които има изградена сграда в режим на етажна собственост, но не дава тълкуване на самото понятие, различно от това по чл. 37 ЗС. Цитираното ПП ВС 7-73 изобщо не касае въпроси, свързани с етажната собственост, цитираното ПП ВС 9-77 по всяка вероятност е такова със погрешно посочен номер,а ПП ВС 9-78 касае въпроси на отчуждителното производство, ТР 75-81 ОСГК на ВС касае проблемите на имоти под режима на ЗРПНВПНИ, а ТР 5-73 ОСГК на ВС не съществува.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 18169/06.05.2011 година , подадена от Й. Г. Ц. от [населено място] чрез пълномощника си адв. К. С.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 666 от 19.05.2011 година по гр.възз.д. Nо 618/2011 година на ОС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :