О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София, 23.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д.
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Д. гр.д. № 4* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. П. от гр. К., приподписана от адв. П от АК-Стара Загора, против въззивно решение № 164 от 24.04.2008 г., постановено по гр.д. № 93 по описа за 2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 31/14.06.2007 г. по гр.д. № 75/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, и са отхвърлени предявените от М. Д. П. срещу З. С. Д. и Х. В. Д., и двамата от гр. К. искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 18 000 лв./по 9 000 лв. от всеки един/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, като неоснователни.
Касаторът – ищца в производството по делото, поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което моли, то да бъде отменено и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, с което исковете й са били уважени.
В касационната жалба се съдържа и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В него като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като за противоречива практика са приложени решение № 51 от 19.02.1980 г. по н.д. № 26/1980 г. на ВС, ІІ н.о., решение № 21 от 02.02.1995г. по н.д. № 557/1994 г. на ВС, н.о. и определение № 28 от 16.04.2003 г. на ВКС по ч.н.д. № 303/2003 г., І н.о., без изрично да е посочен правният въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл съдът в обжалваното въззивно решение, чието разрешение е различно в цитираните по-горе съдебни актове на касационната инстанция.
Ответниците по касационната жалба З. С. Д. и Х. В. Д., чрез процесуалния си представител адв. В. Новакова от АК-Хасково в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразяват становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не са налице релевираните касационни основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като по същество я оспорват и като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем в пари иск, обжалваният интерес е над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Касаторката не е посочила главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, 2 и 3. Следователно, към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, 2 и 3.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, постановленията на Пленума на Върховния съд, както и на константната съдебна практика. В конкретния случай в жалбата, депозирана от касаторката, се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираните по-горе съдебни актове на Върховния съд и Върховния касационен съд, наказателна колегия, което е извън кръга на задължителната съдебна практика, посочена по-горе, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както се посочи по-горе, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба, не се съдържа обосновка на това кой правен въпрос, значим за изхода на спора в конкретния случай е решен в противоречие с практиката на ВКС
С обжалваното решение по предявените искове по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните, че в случая не е осъществен състава на непозволеното увреждане – ищцата не е доказала противоправно поведение от страна на ответниците, от което тя да е претърпяла вреди, подлежащи на репариране, поради което исковете са отхвърлени като неоснователни.
В случая доводите в изложението на касаторката по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не обосновават наличие на противоречива практика с тази на ВКС по аналогични казуси. Представените в тази връзка разрешения от практиката на Върховния съд, наказателна колегия, е ирелевантна за прилагането на критериите за допустимост според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на въззивното решение по искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че като цяло направените доводи от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на касационното обжалване. Твърдения, които се отнасят до неправилност на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 164 от 24.04.2008 г., постановено по гр.д. № 93 по описа за 2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: