О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София, 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1032 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] чрез адвокат М. Г. срещу решение № 2065/ 13.11.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, ІІ състав по гр.д. № 1927/2013 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на Ц. И. Ц. срещу настоящия касатор по чл.226 ал.1 КЗ за 40000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждания при ПТП със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Ц. И. Ц. оспорва допускането на касационата жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ от Ц. И. Ц. срещу ЗД [фирма] за сумата 40000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждания при ПТП, настъпило на 14.10.2010 г. и виновно причинено от водач, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” – Н. Н., чиито автомобил се блъснал челно след навлизане в насрещната лента за движение в управлявания от Ц. И. Ц. автомобил. Искът е уважен от СГС за сумата от 40000 лв., а САС е потвърдил решението му. Относно спорния въпрос по делото – наличие на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” за виновния водач към момента на процесното ПТП – 14.10.2010 г., САС е възприел извода на СГС за наличие на такова правоотношение с оглед представеното писмо от Г. фонд /изх. № 24-01-334/02.09.2011 г./ и неоспорено от ЗД [фирма], съгласно което за периода 01.01.2010 г. – 31.12.210 г., в който е настъпило процесното ПТП /на 14.10.2010 г./ е съществувало застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила Н. Н. и ЗД [фирма]. Относно размера /другия спорен въпрос/ на дължимото обезщетение за неимуществени вреди САС е възприел доводите на СГС във връзка с характера на причинените увреждания: комбинирана травма на главата и крайниците, сътресение на мозъка, счупване на ходилни кости и др., проведеното лечение, извършени две операции, дълго и непълно възстановяване, при настъпили вторични изменения на уврежданията. Съобразявайки получените увреждания, претърпените болки и страдания във връзка с проведеното лечение и раздвижване, за което е изложил подробни съображения, САС е приел, че обезщетението от 40000 лв. е адекватно на претърпените неимуществени вреди и е справедливо.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в касационната жалба касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК по конкретния спор и във връзка с конкретно изложените съображения на въззивния съд, а излага общи доводи за предпоставките за отговорността на застрахователя и за критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинените неимуществени вреди, което е в противоречие според касатора със задължителна практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и на ВКС – решения по реда на чл.290 ГПК. Така изложените доводи са общи и не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито приложената съдебна практика – решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК и по ГПК /отм./ обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Доколкото се визира „справедливото” определяне на размера за неимуществени вреди и приложението на чл.52 ЗЗД следва да се посочи, че с нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил на съда да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията, а е необходима конкретна преценка във всеки случай на конкретни факти и обстоятелства, като характера на уврежданията и причинените от тях морални страдания. Такива са и дадените с т.ІІ на ППВС № 4/1968 г. указания, с които в конкретния случай САС се е съобразил, посочвайки обстоятелствата от значение за определяне справедливия размер на дължимото обезщетение – характера на конкретните претърпени увреждания, периода на лечение и възстановяване, непълно в случая и претърпените болки и страдания от пострадалия. Разликата в присъжданите обезщетения в различните казуси, включително по приложените съдебни решения на ВКС по ГПК и ГПК /отм./ произтича от различно установените факти и обстоятелства от значение за определяне на дължимото обезщетение, но не е основание за допускане на касация, нито обуславя наличие на допълнителен критерий за селекция.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответника по касационната жалба, тъй като в случая има такова искане в писмения отговор на Ц. Ц., но няма приложени доказателства /въпреки вписаното в отговора за приложение на пълномощно, данъчна фактура и фискална касова бележка/ да са направени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2065/ 13.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав по гр.д. № 1927/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.