1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
гр.София, 10.12.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ерик василев
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N 3348 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.05.2018г. по гр.д.№309/2018г. на Благоевградски ОС, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – С.с.у.„К. Ш.”-Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и същото да бъде отменено като неправилно.
Ответникът –К. Г. Т., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е признал за незаконно и е отменил уволненето извършено със заповед Заповед № РД № 07 – 1124 от 07.08.2017 г. , на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, възстановил е К. Г. на заеманата отпреди уволнението длъжност ”старши учител по история и цивилизация” и й е присъдил обезщетение в размер на 6 437,56 лева за оставянате й без работа в резултат на незаконното увилнение.
Установено е, че със Заповед № РД № 07 – 1124 от 07.08.2017 г. , на основание чл.328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, считано от 08.08.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение с К. Т. поради съкращаване в щата във връзка с утвърдено със заповед № РД – 07-1112/31.07.2017г. ново щатно разписание, в сила от 01.08.2017г., решение на комисия по подбор с вх. № РД – 07 – 2460/ 04.08.2017г., на основание заповед на Началника на Р. № 1136/31.07.2017г. за закриване на паралелка в девети клас, профил „Хуманитарен“, в изпълнение на Решение на Педагогически съвет от 03.07.2017 г.за броя на паралелките в групите в дневна и целодневна форма на обучение и доклади на комисията с вх. номера ЗР-22-2325/03.07.2017г. и ЗР-22-2444/27.07.2017 год., назначена от директора за разпределение на класни стаи, класове и групи, учебни планове и разпределение на нормативите за учителска заетост за учебната 2017/2018г., съобразно утвърдения бюджет за училището и утвърдените учебни планове. Отразено е в заповедта изрично, че се прекратява трудовото правоотношение с ищцата-ответник по жалба в настоящето производство, заемала длъжността „старши учител по история и цивилизация” с шифър по НКПД 2330507.
Съдът е приел за безспорен факта, че до издаване на уволнителната заповед страните са били в трудови правоотношения, като въззиваемата е имала качеството на служител, а ответната страна на работодател, както и че към момента на уволнението ищцата е преподавала по предмет история и цивилизация. Установено е, че според последното подписано между страните допълнително споразумение № 466/18.01.2017 г. заеманата от ищеца в първата инстанция длъжност е „старши учител“ с код по НКПД 2330 5008, а съгласно щатното разписание, действащо и в сила към 01.06.2017 г., в частта за педагогически персонал, работодателят е утвърдил отделни длъжности за старши учител общо образователен предмет в прогимназиален етап общо 23,5 броя щатове с код по НКПД 2330-5007 и отделно е утвърдил 5 броя щатове за длъжността старши учител общо образователен предмет гимназиален етап с код по НКПД 2330 – 5008.
Констатирано е, че със Заповед № РД 07-1114/01.08.2017 година Директорът на училището е утвърдил критерии за извършване на подбор за съкращаване на щата между заместник-директори, учителите по история и цивилизация, география и икономия, английски език в прогимназиален етап и в ЦДО и със Заповед № РД 07-1118/01.08.2017 година Директорът на училището е назначила комисия по подбор.
Установено е , че на 04.08.2017 година Комисията по подбор е излязла с писмено становище оформено в протокол, като общият брой точки за ищцата е 42 и същият е най-нисък от останалите лица участващи в подбора.
Съдът е констатирал от копието от трудовата книжка на ищцата, че след прекратяване трудовото правоотношение с ответника същата не е започнала работа при друг работодател, а от служебна бележка от Бюрото по труда се установява, че същата е регистрирано като безработно лице и към настоящия момент няма данни да е отпаднало основанието за регистрация.
Съдът е приел, че както в действащото преди уволнението щатно разписание от м. 06.2017 г. , така и в това от 01.08.2017 г., работодателят е утвърдил като самостоятелни длъжности старши учител – общообразователен предмет според етапа на обучението – в гимназиален и прогимназиален етап, като в последно действащото щатно разписание от броя на длъжността старши учител – общообразователен предмет в гимназиален етап, спрямо предходното щатно разписание, не е променен, а има намаление на две щатни бройки – само за длъжността старши учител – общообразователен предмет в прогимназиален етап.
Установено е, че и в двете цитирани щатни разписания липсва утвърждаване на брой щатове по критерии преподаван предмет. Констатирано е, че според действащия в страната Национален класификатор на професиите и длъжностите / НКПД/ – 2011 заеманата от К. Т. длъжност е с код 2330 – 5008, която според утвърденото ново щатно разписание от 01.08.2017 г. е от 5 щата и която бройка спрямо щатното разписание от м. 06.2017 г. не е променена.
Съдът, като е приел за установено, че длъжност с код 2330 – 5008, която според утвърденото ново щатно разписание от 01.08.2017 г. е от 5 щата и която бройка спрямо щатното разписание от м. 06.2017 г. не е променена , е достигнал до изводза липса на реално съкращаване на щата и на това основание е счел уволнението за незаконно.
Съдът е счел също така, че от съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства, касаещи подбора, се налага извода за липса на обективна оценка на работодателя спрямо качествата на ищеца по втория критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ– справяне с работата, тъй като не се установява какви конкретно пропуски е имала ищцата при попълване на училищната документация и по – специално при попълване на необходимата информация в дневниците, както и в подготовката на плана за обучение на дете със специални образователни потребности.
Като е изложил и допълнителни съображения за незоконосъобразност и на извършения подбор съдът е уважил продявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди доводите и възражениета на страните и обоснове свои собствени изводи по съществото на спора, за приложението на чл.329, ал.1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор, по въпроса за доказатерствената сила на протокола на комисията за подбор и достатъчно ли е оставането без работа от служителя да бъде установено само с копие от трудовата книжка. Поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представя решения на състави на ВКС по въпросите за задълженията на въззивния съд и за точното приложение на чл.329 и чл.225 КТ.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на поставените въпроси от въззивния съд е в съответствие с практиката намерила отражение и в посочените от жалбоподателя решения. Според трайната практика за правомерност на уволнението поради съкращаване в щата е необходимо извършване на съкращаване в щата като разпореждане на съответния компетентен орган за премахване на определена щатна бройка или щатни бройки за определени длъжности, респ. за реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Приема се, че във втората хипотеза на съкращение в щата попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност, като например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения/в този смисъл е задължителната практика на ВКС, изразена в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №184 от 02.06..2011г. по гр.д.№803/2010г. на ВКС, ІVг.о. и др./.
В случая съдът при съобразяване с тази практика и при анализ на всички доказателства по делото е приел, че няма реално съкращаване на щата, в който попада длъжността на ищцата и поради това е счел уволнението за незаконно, поради което поставените в изложението въпроси, относими към критериите за подбор и преценката на съда за неговата законност се явяват несъществествени по отношение крайния извод на съда. Само при валидно извършено съкращаване на щата следва да бъдат разглеждани въпроси за подбора и неговата законност, тъй като само в този случай работодателят е длъжен да извърши подбор като част от правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение.
Що се касае до въпроса достатъчно ли е оставането без работа от служителя да бъде установено само с копие от трудовата книжка , то на същият е дадено разрешение с решение №168/25.5.2001 г. по гр.д.№1464/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., където е прието, че доказването на иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ може да стане с всички доказателствени средства – най-често на практика – трудова книжка и удостоверение от „Бюро по труда”, но и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори. Именно при наличие на такива доказателства въззивният съд в обжалваното решение е приел за основанилен и искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разрешените от въззивният съд правни въпроси не са в противоречие с актове на КС на РБ или на Съда на ЕС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата сумата 1200 лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуална защита пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2018г. по гр.д.№309/2018г. на Благоевградски ОС.
ОСЪЖДА С.с.у. „К. Ш.”-Б. да заплати на К. Г. Т. сумата 1200 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: