1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
[населено място], 13.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2073/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от Г. К. и Ф. К., чрез пълномощника Росица Й. срещу решение №2033/26.11.2012г., постановено по в.т.д. № 2171/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 24.04.2009г., по гр.д. № 404/2006г. на Софийски градски съд. С това решение са уважени исковете по чл.74 ТЗ на С. Ц. за отмяна на решенията на общото събрание на акционерното дружество от 15.05.2006г. и 20.10.2006г. като незаконосъобразни. Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281, т.3 пр. второ и трето ГПК. В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът С. Ц., чрез адв. П. Г. излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд и отговаря по съдържание на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийския апелативен съд е приел за доказано твърдението на ищеца Ц., че при провеждане на събранието на акционерите на 20.10.2006г. и на 15.05.2006г. не му е било позволено да гласува с притежания брой акции, а само с 3307 акции. Основният по делото спорен въпрос е за обема на притежаваното акционерно участие на Ц. в дружеството [фирма] – дали е собственик на 3307 бр. поименни акции / какъвто бр. акции са записани в акционерната книга на дружеството/ или е собственик на 9280 бр. акции. Спорът между акционера и търговското дружество произтича от притежавано от дружеството ксерокопие на временно удостоверение с джиро на гърба от Ц. за джиросани в полза на Ф. К. 2995бр. бр. акции. и на Г. К. 3303 бр. акции. Този спор е пореден от възражението на Ц. за недействителност на джирото на временно удостоверение №9 от 22.07.2003г. САС е приел, че в задължение на дружеството е да представи оригинала на временното удостоверение №9 от 22.07.2003г., след като тази страна е представила ксерокопие и Ц. е оспорил подписа си. От друга страна Ц. е представил временно удостоверение №9 от 22.07.2003г., на гърба на което е изписан същия текст на джиро, като този на ксерокопието, но няма положен подпис от акционера. Тъй като АД не е представило оригинала на временно удостоверение №9 от 22.07.2003г. с подпис на джиранта Ц. и назначената графологична експертиза не може с категоричност да даде заключение дали подписа на джирото е на Ц., САС е приел, че джирото е недействително, защото не е подписано. От там е направен извод, че Ц. се легитимира като собственик на 9000 бр. поименни налични акции с временно удостоверение №9 от 22.07.2003г.
САС се е съобразил с указанията на ВКС в решение №204 от 6.06.2012г. по т.дело № 898/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., като инстанция пред която се гледа делото за втори път, и не е възприел доводите на въззивника за недопустимо разглеждането на възражение за нищожност на джирото в исково производство по чл.74 ТЗ. С решението си ВКС се е произнесъл по правния въпрос, че ищец по иск по чл.74 ТЗ може да противопостави възражението си за нищожно джиро на акции на вписването в книгата на акционерите, извършено въз основа на нищожното джиро.
САС не е допуснал нови доказателства на въззивника след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС по съображения, записани в протокола на с.з. Въззивната инстанция е обсъдила събраните по делото доказателства до приключване на делото пред САС, постановил отмененото решение №251 от 14.04.2010г. по т.дело №2016/2010г. на САС, като е обсъдила доводите и възраженията на страните.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Съгласно чл.293, ал.3 ГПК, ВКС връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повторно или извършването на нови съдопроизводствени действия. Чл.294, ал.1, изр. второ ГПК гласи, че указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
С въпроса каква е силата на указанията на ВКС, дадени с отменителното решение по чл.293 ГПК за въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото, касаторът извежда задължение за САС да събере нови доказателства по делото за изясняване на спорния въпрос дали към датата на провеждане на общите събрания от 15.04.2006г. и 20.10.2006г. Ц. е продължавал да притежава броя акции по временното удостоверение №9 от 22.07.2003г. Въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК доколкото в решението от 6.06.2012г. ВКС е приел, че спорния въпрос трябва да бъде решен при новото разглеждане на делото “след обсъждане на всички доводи и възражения на страните във връзка с действителността на джирото от 6.01.2005г.” Указания за събиране на нови доказателства от въззивната инстанция ВКС не е давал изрично в отменителното си решение. Разбирането на състава на ВКС, че необсъждането на възражения от въззивната инстанция, което има отношение към правата на акционери в дружеството и от там за правилното решаване на делото – основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, не може задължително да се преценява като задължение за въззивната инстанция да събира нови доказателства по искане на страната. САС при новото разглеждане на делото не е игнорирал указанията на ВКС, ТК с решението от 6.06.2012г. по т.дело № 898/2010г. Това е разбиране на самия касатор и в този смисъл настоящия състав приема, че въпросът не се явява обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не обсъжда цитираната от касатора съдебна практика.
С отговора на правния въпрос противопоставимо ли е възражението за нищожност на джиро за прехвърляне на акции на извършено в книгата на акционерите вписване въз основа на нищожно джиро е преклудиран по това дело с решението на ВКС, ТК от 6.06.2012г. Въззивната инстанция се е съобразила с тълкуването на закона от ВКС, ТК при решаване на спора по същество. Отговорът на правния въпрос съдържа и отговор на втората част от въпроса може ли тази нищожност да бъда разкрита само по повод на това възражение в производството по чл.74 ТЗ без участието на джиратарите. В този смисъл въпросът не се явява обуславящ изхода на спора. Изложеното не налага обсъждане на представената от касатора съдебна практика по допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Процесуалният въпрос: когато в рамките на исковото производство е изискан оригинала на джиро, положен на гърба на временно удостоверение за притежание на поименни акции, с което джиро се прехвърлят само част от акциите, удостоверени на лицевата част на временното удостоверение, как се разпределя доказателствената тежест между страните и кой трябва да понесе отрицателните последици от непредставянето на оригинала – дали дружеството – емитент на акциите или джарантът, за когото въпросното удостоверение продължава да има легитимационна функция по отношение на броя акции, които го легитимират като акционер. Въпросът е формулиран при допълнителния критерий от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото / чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Касаторът не оспорва правилността на изводите на въззивната инстанция по принцип за разпределение на доказателствената тежест при оспорен документ за страната представила документа. Въпросът е поставен с оглед на обстоятелството, че се касае до оспорване на документ /временно удостоверение/, който легитимира акционера за част от акциите, които не са били предмет на джирото. Въпросът няма характер на значим правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото Ц. е представил оригинал на временно удостоверение №9/22.07.2003г., със същото по съдържание като това на ксерокопието джиро, но без подпис на джирант. Двата документа – оригинала на временно удостоверение №9 от 22.07.2003г., легитимиращо Ц. като собственик на 9000бр. поименни акции с джиро от 6.01.2005г. без подпис на джиранта и ксерокопие на временно удостоверение №9 от 22.7.2003г. с джиро на гърба от 6.01.2005г. с подпис на джиранта са били предмет на задача на графологичната експертиза, която не е оспорена от страните. Изводите си за притежавания брой акции от ищеца САС е направил не само въз основа на оспореното ксерокопие на временно удостоверение №9 от 22.07.2003г., но и от преценката на оригинала на документа – временно удостоверение. Изводите на съда по възражението за нищожност на джирото без подпис, след като са направени въз основа на оценка на двата документа, както и представеният оригинал на временното удостоверение, обосновава извод за неотносимост на поставения въпрос като значим за изхода на делото и не обосновава критериите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът не представя доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2033 от 26.11.2012г., постановено по в.т.д. №2171/2012г. на Софийския апелативен съд , търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: