ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 965
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 188 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Христов като процесуален представител на Д. С. К. от София срещу въззивното решение на СГС от 25.ІХ.2009г. по в.гр.д. № 3525/2008г.
Ответницата по касационната жалба Е. К. Г. – Т. от София е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 21.VІІ.2008г. по гр.д. № 4378/2007г., с което е признато за установено по отношение на Д.К. по предявения от Г. иск, че предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.VІ.2006г., по силата на който ищцата и П. К.Гьорчев се задължили да прехвърлят на ответника собствеността върху жилище, подробно описано, находящо се в София, м.”Красно село-Боянско Іч”, е неистински документ по отношение подписът на продавач под № 2, който не е положен от ищцата. За извода си, че подписът по договора не е положен от ищцата, съдът е кредитирал и се е позовал на заключенията на тройната съдебно-почеркова експертиза на вещите лица Ч., М. и Л. и на изводите на вещите лица Й. и С. във втората тройна експертиза, според които подписът е имитация на подписа на Г.-Тонева, положен от нея в съдебна спогодба от 29.ІХ.1978г. по гр.д. № 1204/1978г. Прието е, че тези вещи лица са дали убедителен отговор на всички позиции по фактическите констатации, въз основа на които са направили своя извод. В.л. Б., подписал с особено мнение втората тройна експертиза, е приело, без да изложи ясни и логични обяснения, че няма данни за имитация на подписа, въпреки констатациите си, че при частните признаци на подписа има различия, изразяващи се предимно в малки разлики в размера и наклона на движението при определени букви, които, съпоставени с многобройните съвпадения, то е оценило като несъществени. Не е кредитирана и единичната експертиза, тъй като тя е изготвена без технически средства /за разлика от втората тройна експертиза/, в нея изобщо не е мотивирано становище относно възможността, респективно невъзможността, за имитация при установеното съвпадение в признаците.
В изложението на Д. К. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три решения на негови състави от 2003г., 2006г. и 2907г., по въпросите „Как следва да прецени съдът противоречивите изводи на вещите лица при оспорване по чл.154 от ГПК /отм./ – като вземе предвид едното от тях или като приеме, че оспорването е недоказано, т.е. че няма пълно доказване на оспорването?” и „Може ли съдът сам да преценява кое вещо лице дава правилно заключение и кое – не?”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като се сочи незадължителна практика на състави на ВКС/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай с представените от касатора решения не се обосновава наличието на твърдяното противоречиво разрешаване на релевираните в изложението процесуалноправни въпроси. Според решение № 493/09.ІІ.2003г. по гр.д. № 106/2003г. на ВКС І ГО „по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./ ползващата се от частния документ /завещание/ страна – заветникът – е длъжна да установи автентичността му по нетърпящ съмнение начин, т.е. чрез пряко и пълно доказване, поради което не може да се приеме, че е доказана автентичността, ако не е изключена всяка друга възможност. Тъй като вещите лица са дали заключение, че е вероятно подписът да е положен от завещателя, следва да се приеме, че относно този факт не е проведено пълно доказване и завещанието не е подписано от завещателя. Вероятността и в най-голяма степен не е пълно установяване”. Това разрешение е неотносимо към разглеждания случай, тъй като въззивният съд не е приел, че подписът вероятно не е положен от ищцата, което прави доказването непълно, а че подписът не е положен от нея. Неотносимо в случая е и решение № 116/01.ІІІ.2006г. по гр.д. № 744/2005г. на ВКС І ГО, според което при неангажиране на доказателства от оспорващия, че подписът върху фактура, формално носеща негов подпис, не е негов, прави твърдението му недоказано. А разрешението по решение № 378/25.VІ.2007г. по т.д. № 131/2007г. на ВКС І ТО, според което съдът може в съответствие с чл.157 ал.3 от ГПК /отм./ да обсъди експертните заключения и да възприеме едната от тезите при разногласието по чл.161 от ГПК /отм./., не само не е в противоречие, а е в пълно съответствие с разрешението, дадено от въззивния съд в атакуваното решение. Останалият цитиран в изложението текст от последното решение касае възможността за събиране на допълнителни доказателства във връзка с доводи относно компетентността на вещите лица, по какъвто въпрос няма произнасяне в разглеждания случай.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касациа не се присъждант разноски, тъй като тя не е представила доказателства да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГК, Въззивно отделение, ІV „Г” състав, от 25.ІХ.2009г. по гр.д. № 3525/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: