6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София, 18.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2855 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 630, ал. 2.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 10026/21.VІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1561 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 13.VІІ.2015 г., постановено по т. дело № 493/2015 г., с което – като неоснователно – е било отхвърлено искането на временния синдик на [фирма] с правно основание по чл. 630, ал. 2, предл. 2-ро ТЗ: за обявяване на същото д-во в несъстоятелност с произтичащите от това прекратяване на дейността му и прекратяване на правомощията на органите му.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му не само в нарушение на материалния закон, но също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС с оглед „постановяване на решение по посоченото във въззивната жалба” или, алтернативно, касиране на същото въззивно решение – „като неоснователно”, и постановяване на съдебен акт по чл. 630, ал. 2, предл. 2-ро ТЗ от настоящата инстанция за обявяване в несъстоятелност на [фирма]-София, прекратяване дейността на същото и прекратяване правомощията на неговите органи.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните три правни въпроса:
1/ „Допустимо ли е съдът да постанови своето решение без да обсъди наведените във въззивната жалба доводи, вкл. и да излезе извън пределите на жалбата, с която е сезиран, а също и без да обсъди всички искания и възражения на страните, имащи значение за акта му по съществото на правния спор, вкл. и без да е извършил преценка на доказателствата, както го задължава чл. 12 ГПК?”;
2/ „При изложени обективни предпоставки, които обуславят приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ, каква следва да бъде преценката на съда за прилагане на хипотезата по този законов текст /чл. 630, ал. 2 ТЗ/?”;
3/ „Когато е признато от ответника-длъжник в производството по несъстоятелност, че фактически е преустановил дейността на предприятието си, това явява ли се достатъчно основание, за да се постанови прекратяване на дейността му и обявяване на същия в несъстоятелност при хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ?”
Според търговеца настоящ касатор първият от формулираните в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси бил решен в противоречие с практиката на ВКС, по отношение на втория налице били допълнителните основания по т. т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1, докато третият правен въпрос изцяло бил такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК /адв. Н. Д. А./ единствено по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение /пороци по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК/, претендирайки за потвърждаването му, като: „основано на подробен анализ на всички доказателства по делото и установени факти”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По оплакването за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Твърдението на касатора [фирма] е за произнасяне на САС по въззивна жалба срещу решение „по чл. 632 ТЗ, каквото не е било постановявано от първоинстанционния съд по т д. № 5019/2013 г.” Визираната разпоредба касае правомощията на съда по чл. 613 ТЗ за спиране и съответно – за прекратяване на пр-вото, след обявяване на даден длъжник в несъстоятелност: „когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б” от Търговския закон. Изрично в мотивите си /стр. 10, ред 5 и сл./ Софийският апелативен съд е съобразил, че обжалваното пред него първоинстанционно решение е било постановено „във втората от двете хипотези по чл. 630, ал. 2 ТЗ – след постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но преди да е изтекъл срока за предлагане на план по чл. 696 от ТЗ”. При служебна съпоставка между атакуваното в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК въззивно решение и първоинстанционното решение на съда по чл. 613 ТЗ тази констатация е вярна и затова следва да се счита изключена вероятността постановеното от САС, ТК, 6-и с-в, решение № 1561/13.VІІ.2015 г. по т. д. № 493/2015 г. да е процесуално недопустим съдебен акт. Никъде в съдържанието на последното няма позоваване на разпоредбата на чл. 632 ТЗ, нито въобще фигурира числото „632”.
По допустимостта на касационния контрол в хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. В мотивите към същата точка от това ТР последователно е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е релевантен за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай се констатира обаче, че първият от трите правни въпроса в изложението към касационната жалба на [фирма] по чл. 284, ал. 3 ГПК не само не е такъв, по който САС да се е произнесъл с атакуваното решение, а по естеството си е повторение на оплакването в жалбата за допуснати от неговия състав съществени нарушения на съдопроизводствени правила, т.е. отнася се изцяло до правилността на въззивното решение. Следователно погрешното отъждествяване от касатора [фирма]-София на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 2 и 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на същия.
Що се отнася до правните въпроси с поредни номера 2 и 3 в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3 ГПК, те се явяват релевантни за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като при данните по делото за фактическо преустановяване на търговската дейност на длъжника /отсъствие на висящи търговски отношения с контрагенти/, за да отмени решението на съда по чл. 613 ТЗ и да постанови отхвърляне на искането на временния синдик с правно основание по чл. 630, ал. 2, пр. 2-ро ТЗ, Софийският апелативен съд е приел, че единственият безспорно установен в първоинстанционното пр-во факт, имащ „по-скоро някакво косвено отношение към преценката за евентуалното увреждане на масата на несъстоятелността”, представлявало бездействието на длъжника по отношение на задължението му по чл. 640 ТЗ да оказва на съда и синдика дължимото съдействие с предоставяне на информация и документи, за неизпълнението на което представителят му носел отговорността по чл. 640, ал. 4 ТЗ, но такава реално не била ангажирана. Докато финансовият резултат на [фирма] към 31.ХІІ.2013 г. и констатираното от синдика в тази връзка нарастване на неговите задължения на годишна база, всъщност се отнасяли за периода „преди постановяване на обявителното решение и затова са неотносими към спора”. Така решаващият извод на въззивната инстанция за неправилност на постановеното на основание чл. 630, ал. 2, предл. 2-ро ТЗ решение на първостепенния съд е за „точно повторение или интерпретация на твърденията и умозаключенията в докладите на синдика”. Предвид съществуващата неяснота в разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ досежно употребеното в този законов текст понятие „очевидно” спрямо субекта на такава преценка и доколко последната допуска възможността изводът за опасност от увреждане на масата на несъстоятелността на търговеца длъжник да се опира и на обективни критерии, като фактическо преустановяване на търговската дейност на това дружество в хода на откритото за него пр-во по несъстоятелност, както и доколко последното би било достатъчно основание за обявяването на такъв търговец в несъстоятелност с произтичащото от това прилагане на мерките по чл. 711, т.т. 1-4 ТЗ, ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от [фирма]-София въззивно решение в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевираните от този касатор правни въпроси с поредни номера 2 и 3 от изложението му към жалбата.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1561 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 13.VІІ.2015 г., постановено по т. д. № 493/2015 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-София ЧРЕЗ неговия процесуален представител адвокат Ю. В. Р. от САК с кантора в [населено място], [улица], че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 62.50 лв. (шестдесет и два лева и петдесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2-във вр. чл. 25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2855 по описа за 2015 г.