О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София, 21.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 479 / 2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Й. против решение № 5 от 01.02.2011г. по гр.д.№ 372/2010г. на Габровски окръжен съд. С последното е отменено решение № 59 от 02.11.2010г. по гр.д.№ 263/2009г. на Тревненски РС и вместо това допуснатия до делба недвижим имот: източната половина от двуетажната жилищна сграда – близнак със застроена площ 50 кв.м., ведно с ? ид.ч. от дворното место, в което е построена, съставляващо УПИ ІV-117,118 в кв. 114 по плана на [населено място] с площ 442 кв.м. е поставен в дял на основание чл. 288, ал.3 от ГПК/отм/, респективно чл. 349, ал.1 от ГПК на преживялата съпруга С. П. П. и тя е осъдена да заплати на съделителката Г. П. Й. за уравнение на дела й сумата 13089,50 лв.в срока по чл. 349, ал.5 от ГПК.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 69, ал.2 от ЗН и чл. 203 от ЗУТ поради това, че съдът не е приел неподеляемост на процесния имот въпреки, че е представен одобрен инвестиционен проект и е доказано, че преустройствата няма да създадат неудобства и не са значителни.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл неправилно по приложението на чл. 39, ал. 2 от ЗС, чл. 203 във вр. с чл. 40 от ЗУТ. Счита, че тези норми се нуждаят от тълкуване, поради което се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК..
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като то не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, а наличието на такава сочи на липсата на основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са преживяла съпруга и дъщеря на наследодателя. Допуснатия до делба имот при равни квоти е бил съпружеска общност, прекратена през 1971г. Претенция за възлагане на основание чл. 349, ал.1 от ГПК е направила преживялата съпруга С. П., която е уважена от възивната инстанция. В хода на втората фаза от делбата, касаторката Г. Й. е инициирала изготвянето на инвестиционен проект, който е одобрен от главният архитект. Той предвижда обособяване на два самостоятелни дяла от всеки от етажите, за което са необходими следите преустройства: изграждане на външно стълбище за втория етаж, отваряне на врата на местото на прозорец в него, обособяване на тоалетна и баня на местото на съществуващо помещение във втория етаж, затваряне /а следователно и премахване/ на стълбището на първия етаж, обособяване на нова тоалетна в първия етаж с вход отвътре. Първата СТЕ е определила цена на източната половина на жилищната сграда – 21759 лв., а заедно с частта от дворното место – 26 179 лв. Според вещото лице, което е и изготвило проекта, стойността на преустройствата за да се обособи дял първи – І етаж е 1120 лв., а за втория етаж – 5190 лв., или общо за двата дяла – 6310 лв.. Другата назначена СТЕ е установила стойност на необходимите разходи за обособяване на първия етаж – 1726, а за обособяване на втория етаж – 5969 лв., или общо за двата дяла – 7685 лв.
Възивният съд е приел, че преустройствата са значителни, тъй като надвишават стойността на имота с повече от десет процента, като се е позовал на съдебната практика в този смисъл.
Съдебната практика по приложението на чл. 39, ал.2 от ЗС и чл. 203 от ЗУТ е единна относно това, че разделяне при делба на съсобствена сграда на самостоятелни дялове е допустимо, ако това не противоречи на строителните правила и норми и за това не се изискват значителни преустройства, и неудобства, по-големи от обикновените. Съответствието на разделянето със строителните правила и норми се установява чрез одобрения инвестиционен проект. Нормата на чл. 203 от ЗУТ изисква мнението на главния архитект за поделяемостта и ако тя е възможна – одобрен инвестиционен проект за разделянето. Относно наличието на другите две кумулативно необходими предпоставки – необходимото преустройство за разделянето да не е значително и да не създава неудобства, по-големи от обикновеното, задължителната съдебна практика – Р № 826/22.11.2010г. по гр.д.№ 257/2009г. на І гр.о. на ВКС и Р № 911/10г. по гр.д.№ 1/2009г. на І гр.о. постановени по чл. 290 от ГПК приема, че значително е преустройството, което е на стойност надвишаваща 10% от стойността на имота преди преустройството. Неудобството по смисъла на тези текстове не е изрично дефинирано от задължителната съдебната практика. То се преценява във всеки конкретен случай. С решение № 69/07.09.1984г. по гр.д.№ 45/1984г. на ОСГК са разгледани някои от формите на неудобство Като такова са преценени: избиване на врата между двете стаи от апартамент, между които има плътен тухлен зид с дебелина 12 см, който се носи в конструктивно отношение от обратна стоманобетонна греда, носеща товара от подовата конструкция, пробиването на отвор за монтаж на врата, при което трябва да се пресече цялото сечение на гредата, което нарушава изцяло носещата й способност, промени от конструктивния характер, засягащи плочата и трегери, които са общи части и за които е необходимо съгласието на всички съсобственици, или етажни собственици. С това решение е обобщено още, че наличието на одобрен архитектурен проект от надлежния орган за разделяне на съсобствен имот в самостоятелни жилищни обекти е задължително условие за обособяване на отделни жилища, но не задължава съда да признае непременно поделяемостта на съсобствения имот.
От изложеното следва, че има създадена съдебна практика по приложението на чл. 39, ал.2 от ЗС и чл. 203 от ЗУТ, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Затова обжалваното решение не следва да се допуска до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5 от 01.02.2011г. по гр.д.№ 372/2010г. на Габровски окръжен съд.по касационна жалба, подадена от Г. П. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: