5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
София, 22.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2243 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. А. Я., в качеството й на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], приподписана от адв. Е. Я., против въззивното решение № 171 от 15 януари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1022 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г. в частта му, с която е отменено решение № 7913 от 22 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 3707 по описа на районния съд в гр. Благоевград за 2012 г. и вместо него едноличният търговец е осъден да заплати на Н. Г. С. от [населено място] сумата от 3555,78 лева неплатено трудово възнаграждение по трудов договор за периода 1 септември 2010 г. – 1 април 2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, сумата 445 лева мораторна лихва върху главницата на всяко неплатено трудово възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, и сумата 282 лева разноски съразмерно на уважената част от исковете.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Като неправилен е посочен изводът на съда за спазване на формата на сключения трудов договор, тъй като той бил подписан от страна на работодателя и не бил оспорен от него по предвидения за това ред до прекратяването му, но по делото не са ангажирани доказателства за писмено обективирана воля на работника за сключване на трудов договор, който следва да е в писмена форма, за да е действителен. Не са представени каквито и да е други документи, обективиращи воля на работника в това отношение. Неправилно е прието от съда, че нито ищецът, нито ответникът са оспорили действителността на процесния договор по надлежния за това ред, поради което е счетено, че без да е сезиран с иск или възражение за недействителността на процесния трудов договор съдът не може служебно да се произнася по този въпрос, а съдът всъщност е длъжен служебно да обяви недействителността на договора, когато го констатира в рамките на разглеждан от него спор. Съдът неправилно е ценил представените доказателства. Неправилно са начислени лихва върху лихва. Съдът е взел предвид свидетелските показания на заинтересовано лице, което е в съдебен процес с касатора. Съдът не е обсъдил приетата графологична експертиза и свидетелските показания на св. В., не е мотивирал изводите си. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Н. Г. С. от [населено място] в отговор на касационната жалба заявява доводи за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си предвид представения подписан от работодателя трудов договор, удостовереното от работодателя постъпване на ищеца на работа, допълнително споразумение за продължителността на работното време, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, внасяне от страна на работодателя на дължимите осигурителни вноски за съответния период за ищеца, вписване на трудовите възнаграждения за ищеца в разплащателните ведомости и същевременно предвид обстоятелството, че подписите, положени за работника в трудовия договор, допълнителното споразумение, молбите за отпуск и в разплащателните ведомости, не са положени от работника, а от неизвестно лице, въззивният съд приема писмената форма на трудовия договор за спазена – той е подписан от работодателя, който не оспорва съществуването на трудовото правоотношение между страните в отговора на исковата молба. Липсва оспорване действителността на договора с иск или възражение, поради което съдът не може служебно да се произнася. Изтъкнато е, че недостатъкът на договора е могъл да бъде отстранен при добросъвестно изпълнение на задълженията на работодателя по трудовоправното отношение. Представянето пред Дирекция „Инспекция по труда” Б. на трудов договор с ищеца представлява твърдение за наличие на валидно трудово правоотношение, макар работодателят да е знаел, че договорът не е подписан от работника. Съвкупността от посочените обстоятелства е мотивирала съда да приеме, че между страните е възникнало трудово правоотношение от представения от работодателя трудов договор. Установено е изпълняване на трудовите задължения на ищеца за съответния период, но не е доказано заплащане на трудово възнаграждение.
К. съд приема, че поставените от касатора в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпроси, не обосновават допускане на касационното обжалване.
Всеки едни от поставените въпроси се концентрира около твърдението на касатора за недействителност на процесния трудов договор, и взет сам по себе си, води до извода за допуснато от въззивния съд нарушение на обвързващо тълкуване, дадено от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, или за противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос. Според представеното влязло в сила въззивно решение № 336 по гр.д. № 621/20120 г. на окръжния съд в [населено място] (останалите посочени от касатора решения – решение № 7679 по гр.д. № 13685/2011 г., СГС, решение № 8098 по гр.д. № 181/2012 г., СГС, не са удостоверени като влезли в сила, а определение № 151 по гр.д. № 1024/2009 г. ІV г.о., ВКС, е постановено в процедурата по чл. 288 ГПК, поради което не обективира съдебна практика) е прието, че след като трудовият договор не е подписан от една от страните, то не е доказано валидно възникнало трудово правоотношение, а страните по трудовоправната връзка не могат да изразят волята си за възникването й по друг начин, освен чрез въведената в закона писмена форма за действителност. Затова касаторът поддържа, че е налице противоречиво разрешаване от страна на въззивния съд по въпроса действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма положен подпис от страна на работника, а същият е подписан единствено от работодателя.
По втория правен въпрос – може ли съдът служебно в рамките на разглеждан трудов спор, без да е сезиран от страните, да обявява недействителността на трудовия договор, когато я констатира, е цитирана както незадължителна, така и явно преценена като обвързваща съдебна практика, намерила израз в решение № 175 по гр.д. № 3022/2008 г., ІІІ г.о., ВКС, в което обаче в тълкувателната му част е дадено разрешение по съвсем други правни въпроси, а едва в казуалното разрешаване на спора е дадено становището на състава на съда по поставения в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос. По този правен въпрос е постановена друга, обвързваща съдебна практика, като с постановяването й следва да се счита, че е преодоляна съществуващата до нея противоречива такава. Така например в решение № 650 по гр.д. № 1573/2008г., ІІІ г.о., ВКС, решение № 117 по гр.д. № 525/2010 г., ІV г.о., ВКС, се приема, че недействителността може да се предяви с отделен иск (вкл. инцидентен установителен), както и с довод или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от нея трудов спор.
Последният правен въпрос е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника, може ли да се счита за действителен, ако бъде регистриран в ТД НАП, като са налице вписвания в трудовата книжка на работника, ако има вписвания във ведомостите за работната заплата на работодателя, както и ако е започнало изпълнението му от страна на работника. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение се различава от това по влязлото в сила решение № 23 по в.гр.д. № 579/2008 г., окръжния съд в , според което липсата на подпис като съществен елемент от съдържанието на договора води до липса на договор, която не може да бъде заместена с други писмени документи, които косвено да сочат наличието на трудов договор: вписване в трудова книжка, издадено уведомление до НП, ведомостите за получаване на заплати и др.
Нито един от правните въпроси обаче не адресира изводите на въззивния съд в обжалваното решение в пълнота, за да се обоснове допускане на касационното обжалване. За да приеме извод за действителност на процесния договор, съдът е посочил не само множество документи, отразяващи становището на работодателя за валидност на правоотношението между страните по спора, твърдението на работодателя пред трето лице (дирекция „Инспекция по труда” Б.) за наличие на валидно трудово правоотношение, но и обстоятелството, че при добросъвестно упражняване на задълженията на работодателя спрямо работника недостатъкът на правоотношението е могъл да бъде отстранен. Този комплексен извод не е станал предмет на питане от страна на касатора. И накрая, пренебрегнат е бил основен извод на съда – в отговора на исковата молба се съдържа признание за съществуващо между страните трудово правоотношение, и възражение за недействителност на трудовия договор не е въведено по надлежния процесуален ред. Този извод на съда следва да се съобрази с обвързващата съдебна практика, дадена от ВКС в решение № 305 по гр.д. № 1449/2012 г., ІV г.о., според която при отговор на въпроса до кой момент може да бъде въведено възражение за недействителност на трудовото правоотношение, касационният съд сочи, че в срока по чл. 131 ГПК следва да бъде въведено и правоунищожаващото възражение за недействителност на трудовия договор, а евентуалното му заявяване след преклузията не следва да бъде зачетено от съда (чл. 64, ал. 1 ГПК), като събирането на доказателства по възражението и съобразяването им при постановяване на съдебното решение съставлява съществено съдопроизводствено нарушение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 171 от 15 януари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1022 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: