ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 965
София, 06.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело №
366/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. А. от [населено място] срещу въззивно от 20.12.2011 г. по гр. дело № 613/2011 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 683 от 29.08.2011 г. по гр. д. № 5172/2010 г. на Шуменския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З КТ, за отмяна на заповед № 1233 от 7.09.2009 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „експерт“ с месторабота ОРА-Шумен, към Държавен фонд „Земеделие“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5738 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК по въпроса издаването на заповед за прекратяване на трудово правоотношение от некомпетентен орган води ли до нищожност на същата и при оспорване действителността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение приложима ли е разпоредбата на чл.358 КТ, уреждаща давността по трудовите спорове. Поддържа се, че в производство по оспорване законността на уволнението съдът е длъжен да провери нейната действителност, включително и това дали същата е нищожна, като при прилагане разпоредбите на КТ във връзка с нищожността на заповедта за уволнение следвало субсидиарно да се прилага и чл.26 ЗЗД, и в частност в настоящия случай следвало да се вземат под внимание решенията за подбор и назначаване на длъжност на г-жа К. И. за ИД на ДФЗ.
В писмения отговор ответната страна ДФ „Земеделие“, [населено място], чрез главен юрисконсулт Т. Л. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил коя действаща нормативна уредба е неясна, непълна , нуждаеща се от тълкуване, нито пък се е позовал на противоречива съдебна практика по тази разпоредба.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението на първоинстационния съд, в частта с която предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З КТ са отхвърлени е приел, че същите са предявени извън срока по чл.328 КТ и са погасени по давност. Изложил е съображения, че твърденията на жалбоподателя за нищожност на заповедта за уволнение касаят иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, който включва всички основания за неправилност на уволнението, съответно всички пороци на заповедта, и този иск следва да се предяви в срока по чл.358 КТ. Изложил е и съображения, че дори и да са предявени своевременно, то същите отново са неоснователни, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ на 7.09.2009 г., към който момент са били налице предпоставките на посоченото в заповедта основание. По отношение твърдението на жалбоподателя, че заповедта е нищожна, като подписана от некомпетентен орган- изборът на изпълнителния директор на фонда- К. И. бил незаконосъобразен, тъй като последната нямала изискуемото образование, е приел, че издаването на заповед за уволнение от некомпетентен орган води до незаконност на уволнението, а не до нищожност на заповедта, като защитата на работника или служителя срещу пороците й се осъществява с иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ. В случая към датата на издаване на заповедта-7.09.2009 г. К. И. е била изпълнителен директор на фонда и е имала право да подпише заповедта. Към момента на издаване на заповедта не е била налице промяна във взетото решение за избор на изпълнителен директор на фонда.
По поставения в изложението правен въпрос – издаването на заповед за прекратяване на трудово правоотношение от некомпетентен орган води ли до нищожност на същата и при оспорване действителността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение приложима ли е разпоредбата на чл.358 КТ, уреждаща давността по трудовите спорове не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК за допускане на касационно обжалване.
Трайна е съдебна практика, че издаването на заповед за уволнение от некомпетентен орган води до незаконност на уволнението, а не до нищожност на заповедта. Заповедта за уволнение съставлява по своята правна същност волеизявление на страна по трудовото правоотношение за прекратяване на трудовия договор, а не административен акт. Поради това издаването й от некомпетентен орган и другите нарушения по процедурата по издаването й, както и на материалноправната уредба на уволнението водят до незаконност на уволнението. Защитата на работника или служителя срещу пороците на заповедта за уволнение се осъществява с иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, както правилно е приел и въззивния съд.
Кодексът на труда съдържа изрична уредба относно давността за предявяване на исковете по трудови спорове. Според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ искът за отмяна на заповедта за уволнение се предявява в 2-месечен срок. Давността е период от време, с изтичането на който законът свързва погасяването на правото на иск за защита на права, които лицето е могло, но не е упражнило в течение на същия този период от време. Трайна е практиката на ВКС, че от датата на връчване на заповедта за уволнение започва да тече двумесечния срок по чл.328, ал.1, т.2 КТ, както правилно е приел и въззивния съд.
Разпоредбата на чл.344, ал.1, т.1 КТ и на чл.358 КТ не са неясни или непълни, за да се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
В случая приетото от въззивния съд не е в отклонение от установената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на
III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 20.12.2011 г. по гр. дело № 613/2011 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: