ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 966
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 233 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на Д. С. Х. от с.Гърляно, община К., срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 30.Х.2009г. по в.гр.д. № 563/2009г.
Ответникът по касационната жалба „Ресурс К.” ЕООД гр.Кюстендил не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение К. по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на К. от 10.ІІІ.2009г. по гр.д № 1756/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Д. Х. срещу „Ресурс К.” ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ и в тежест на ищцата са присъдени разноските на дружеството.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата със заповеди № 39 и № 40, и двете от 22.Х.2008г., от длъжността „продавач-консултант” поради безпричинно неявяване на работа на 06., 07. и 08.Х.2008г. е законно. То е съобразено с изискванията на чл.195 ал.1 от КТ – в заповед № 39, която е връчена на ищцата при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, нарушението е индивидуализирано, а значението на заповед № 40, която е подписана от ищцата, е само относно видовете обезщетения, които й се следват, съобразено е и с изискванията на чл.193 ал.1 от КТ, като е установено по несъмнен начин и неявяването на работа на Х. в посочените дни, което е тежко нарушение, обуславящо наложеното дисциплинарно наказание.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса по приложението на чл.195 ал.1 от КТ в противоречие с практиката на ВС, обективирана в две решения на негови състави. Изложени са съображения, че единствената връчена на ищцата заповед за уволнение е тази под № 40/22.Х.2008г. и че друга заповед не е връчвана, видно от показанията на св.Енчев, които съдът не обсъдил. Няма логика ищцата да получи едната заповед, а да откаже да получи другата заповед. Съдът дал вяра на показанията на свидетелите Т. и М., които са недостоверни и не кореспондират на останалите доказателства.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения от касаторката въпрос по приложението на чл.195 ал.1 от КТ.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай релевираният въпрос не е разрешен в противоречие, а в пълно съответствие с практиката на съдилищата относно изискването за мотивиране на уволнителния акт, обективирана и в представените от касаторката две решения на състави на ВС – № 10/03.VІ.1994г. по гр.д. № 825/1993г. ІІІ ГО и № 341/26.ІV.1995г. по гр.д. № 1627/1994г. ІІІ ГО, която се споделя от настоящия състав, а и необходимост от изоставянето на която не се твърди. Останалите обективирани в изложението съображения във връзка с въпроса представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те подлежат на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 30.Х.2009г. по гр.д. № 563/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: