1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
ГР. София, 18.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.09.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2750/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №274/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу Р. А. по чл.59, ал.9 СК, за изменение на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните Р. Р./ род. през 2007 г./ с предоставянето им на майката. Служебно е разширен режимът на лични отношения на майката с детето – два пъти в месеца, от петък до неделя.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в цитираните решения по въпроса за задължителното изслушване на родителите в производството по чл.59, ал.9 от СК, на осн. чл.59, ал.6 от СК / чл.106, ал.3 СК, отм./. Цитираната практика разяснява, че изслушването на родителите е задължително, а не факултативно. Изискването е въведено, за да може съдът да добие лични впечатления от родителите и след непосредствен контакт с тях да прецени мотивацията им да се грижат за детето и родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд не е изпълнил задължението по чл.59, ал.6 СК, този пропуск следва да се отстрани от въззивния съд. И пред двете инстанции, според касаторката, бащата не се е явил в съдебно заседание и не е призован, за да бъде изслушан. Въззивното решение противоречи и на ППВС №1/74 г., защото съдът не е обсъдил във взаимовръзка важните обстоятелства, които са от значение за интереса на детето – настъпилите негативни промени в местоживеенето и социалното му обкръжение и стремежът на бащата да го приобщи към новосъздадена семейна среда, като го отчужди от биологичната му майка.
Соченото противоречие не се установява: Представената от касатора задължителна съдебна практика е за случаите, в които съдът в нарушение на процесуалните правила, не е изслушал родителите, както изисква чл. 59, ал. 6 ГПК, т. е. касае липса на предприето процесуално действие от страна на съда, а не хипотези, при които един от родителите в хода на процедурата по изслушване отказва да изрази становището си /опр. по гр.д. №900/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
По настоящото дело първоинстанционният съд е предприел процесуалното действие по чл.59, ал.6 СК, като е изслушал майката и изрично е дал възможност на бащата да се яви в съдебно заседание, за да бъде изслушан. Още при даването на тази възможност от съда, според изискването на закона, пълномощникът на бащата – ответник в производството е заявил, че той няма да иска да заяви мнението си пред съда. Ответникът не се е явил лично в следващото съдебно заседание, въпреки предоставената му от съда с отлагане на делото възможност и затова не е бил изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК. В отговора на исковата молба е изложил своите съображения относно местожителството на детето, родителските права и издръжката, както и за обстоятелствата, които са относими към спора. Или становището на ответника по тези въпроси е дадено в отговора на исковата молба и това е още един аргумент за извода, че неизслушването му съобразно чл. 59, ал. 6 от СК в случая не представлява съществено процесуално нарушение и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване / опр. по гр.д. №4271/13 г. на трето г.о. на ВКС/.
Не се установява противоречие на въззивното решение и с ППВС №1/74 г. Там е посочено, че „законът има предвид определяне на мерките съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество”. По съществените от тях са изброени в постановлението, а понастоящем и в чл.59, ал.4 СК/09 г. За исковете за изменение на вече постановени мерки е посочено, че са от значение както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.
В съответствие с тези указания въззивният съд е изложил подробни съображения за интереса на детето при установените обстоятелства – през няколкото години, в които е упражнявал родителските права, бащата е работил за подобряване на условията на живот, в които живее детето, и е изграждал връзката си с него. Създал е условия, позволяващи на детето да получи среда, език и култура на общуване. При благотворното въздействие на средата, в която детето е установено и изградената трайна връзка с бащата – с общи игри, споделени занимания и преживявания, промяната на мерките за упражняване на родителските права, според ОС, носи опасност от емоционални проблеми и даже от психологичен срив за детето. След комплексна оценка на данните по делото въззивният съд е приел, че завръщането на майката в РБ след няколкогодишно отсъствие не е ново обстоятелство, налагащо да й се предоставят родителските права като по-рационална за детето мярка. Отчетено е обаче, че следва да се задоволят потребностите на детето от пълноценно общуване с нея, като е постановено служебно разширяване на режима на лични отношения в интерес на детето, без извеждане от сегашната му среда и обстановка на отглеждане и възпитание.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №274/13 г. от 10.02.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: