3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
София, 21.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1471/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. М. Н. срещу решение от 09.07.2010 г. по гр.д. Nо 7176/09 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 05.07.2009 год. по гр.д. № 5188/2008 год. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че [фирма] не притежава право на собственост върху 87 % ид. части от У. VI-310, кв. 80 от ПЗРП на С., м.”Р.-К.” с площ от 6643 кв.м., както и на построените в това У. масивна сграда Б от административен комплекс и двуетажна сграда със сутерен със застроена площ от 437.35 кв.м. и производството по делото е прекратено.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1, ГПК жалбоподателат е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързани с наличието на правен интерес като абсолютна предпоствака за упражняването на правото на иск, който въпрос е решени в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
С въззивното решение съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като липсва правен интерес от воденето му.При установената фактическа обстановка за ищеца не същестувава правен интерес, защото ако бъде уважен отрицателния установителен иск, това няма да се отрази на правната му сфера. Наличието на правен интерес се обуслява от претенцията на ищеца за наличието на права, противопоставими и несъвместими с претендираните от ответната страна.В настоящия случай ищецът-касатор обосновава интереса си с обжалване от страна на ответното дружество на заповед на главния архитект на София, с която е одобрено изменение на план за застрояване на У. IX-310, а не с нарушено свое материално право.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът се позовава на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. Д. № 1/2009 , ОСГТК, с което обаче атакуваното решение не е в противоречие.В цитираното решение се разглеждат правния въпрос, който е от значение за изхода на делото и трите основания за допускане на касационно обжалване, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Поради това следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.В настоящия случай и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателя решения – № 2111 от 22.09.1965 год. I г.о. на ВС по гр.д. № 1378/1965 год., № 27 от 03.02.1997 год. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 3564/96 год., № 1019 от 10.05.1996 год. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 519/95 год., № 984 от 2006 год. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 809/2005 год. , в които се разглеждат конкретни случаи на установителни искове и за липсата или наличието на правен интерес от воденето им.В първото решение се разглежда хипотезата от водене на положителен установетелен иск за извършени подобрения в чужд имот и съдът е приел, че е допустим поради наличие на правен интерес, въпреки че такъв иск не е изрично предвиден в закона.Във второто представено решение съдът е приел, че не е допустимо предявяването на права по общия ред, когато е предвиден специален ред за тяхното осъществяване.В следващите решение съдът е посочил, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, като съдът следи служебно за наличието й.В настоящия случай касаторът обосновава интереса си с обжалване от страна на ответното дружество на заповед на главния архитект на София, с която е одобрено изменение на план за застрояване, а не с нарушено свое материално право или право, противопоставимо или конкуриращо се с правата на ответника, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.07.2010 г. по гр.д. Nо 7176/09 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: