5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 115/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „П. Т.”ООД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1446 от 05. 08.2011 год., постановено по т.д.№ 1488/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 68 от 14. 01.2011 год., по ф.д.№ 32/2009 год. и е уважен предявения от А. Х. И. срещу касатора, като ответник, конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за процесуална и материална незаконосъобразност- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано едновременно с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като твърдението на касатора е, „че постановените решения по настоящето производство са постановени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в Р.България при разглеждане на иск по чл.74 ТЗ и приложението на разпоредбата на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, предвид многобройните доказателства за неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и действия против интересите на дружество от страна на съдружника – ищец”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика и практиката на съдилищата в страната са цитирани и приложени решения: от 05.11.2007 год., по гр.д.№ 75/2007 год. на СОС; от 01.04.2011 год., по т.д.№ 563/2010 год. на Старозагорския окръжен съд ; № 4 от 30.01.1995 год., по ф.д.№ 193/94 год. на V-то г.о. на ВКС и № 525/30.05.2007 год., по т.д.№ 181/2007 год. на ВКС,ТК.
Същевременно обстоятелството, че по делото касаторът „не е получил отговор на редица въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ”, според последния обуславя и приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, като алтернативно възразява и срещу основателността на въведението касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща по съдържание на императивните изисквания на процесуалния закон, въведени с чл.284 ГПК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, релевантен за крайния правен резултат по делото, по отношение на който да е налице противоречие между възприетото от въззивния съд разрешение и задължителната практика на ВКС, съответно практиката на съдилищата, обективирана в цитираните и приложени с касационната жалба решения, а съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС посочването на такъв правен въпрос е вменено от законодателя в негово изключително задължение и неизпълнението му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да бъдат обсъждани визираните селективни критерии.
Същевременно, дори и да се приеме, че макар и твърде непрецизно значимият за изхода на делото материалноправен въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се свежда до тълкуване на разпоредбата чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, то липсата на посочена съдебна практика на ВКС, имаща задължителен по см. на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС характер за съдилищата, с която даденото от Софийски апелативен съд разрешение на същия да е в противоречие, изключва приложението на соченото селективно основание – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество.
Що се касае до критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то включващи се в практиката на съдилищата, съгласно задължителните постановки в т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, са единствено цитираните от касатора влезли в сила решения на ВКС № 4/30.01.1995 год., по ф.д.№ 193/94 год. на V-то г.о. и № 252 от 30.05.2007 год., по т. д. № 181/2007 год. на ТК, но спрямо тях възприетото от въззивния съд разрешение на приетия за поставен от касатора правен въпрос е в пълно съгласие.
С първия от цитираните съдебни актове на ВКС е даден отговор на въпроса за обхвата на извършваната от решаващия съд проверка в производството по предявен конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ, като е прието, че същата обхваща както редовността на провеждане на самото ОС на ТД- ответник, така и дали към релевантния за спора момент са били налице предвидените от законодателя основания за изключване на съдружника – законова санкция за неизпълнение на правно задължение от страна на последния. Следователно обстоятелството, че за да се произнесе дали ищцата е извършила нарушенията, които според писмото – покана за процесното ОС са послужили като основание за изключването и, Софийски апелативен съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, свързани с поведението на последната, вкл. предприетото от нейна страна в дадения и от ответника с предупреждението срок, преустановяване на членството и в други ТД, със сходен предмет на дейност, надлежно извършено прехвърляне на притежаваните дялове е достатъчно, за да се приеме, че решаващият съд е тълкувал разпоредбата на чл.126, ал.3, т.1 ТЗ в пълно съгласие с цитираната съдебна практика.
Що се касае до обосноваността на изградените от въззивния съд, въз основа на извършената преценка на доказателствения материал по делото, фактически и правни изводи, срещу която явно касаторът възразява, то тя – свързана с правилността на обжалваното решение, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Не е налице твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното с касационната жалба решение № 525/2007 год., по т.д.№ 181/ 2007 год. е израз на последователната практика на ВКС, обективирана както в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на отделни състави на касационната инстанция : № 554/ 2007 год., по т.д.№ 221/2007 год.; № 1110/ 25.07.2007 год., по т.д.№ 683/ 2006 год., така и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 171/14.03.2012 год., по т.д. № 860/2010 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, имащо задължителен за съдилищата характер, според която изключването на съдружник, като крайна санкционна мярка трябва да е адекватна на извършеното нарушение. В хипотезата на въздигнатото, като основание, за изключване неизпълнение решенията на ОС това означава да се касае до системно и трайно неизпълнение от страна на изключения съдружник, а не до инцидентно неизпълнение на конкретно решение, а в хипотезата на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ увреждащи са само онези правни и/ или фактически действия на съдружника, които нарушаващи общото задължение за лоялност засягат имущественото състояние на търговеца ООД, или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име на търговец.
Обстоятелството, че при приложението на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ Софийски апелативен съд, обсъждайки поведението на ищцата, вкл. с оглед участието и в други ТД, осъществяващи предполагаема конкурентна дейност и последвалото коригиране на поведението и в дадения от ответника срок, се е съобразил с посочената по- горе практика на ВКС, обосновава правен извод за отсъствие на противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поддържаното от касатора основание за достъп до касационен контрол по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е и аргументирано, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по същото.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че съгласно постановките в т. 4 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС наличието на трайно установена правилна съдебна практика, или на задължителна практика на ВКС по приложението на конкретната правна норма, която няма необходимост да бъде променена, за да бъде възприета различна, само по себе си изключва приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на производството по делото на ответника по касационната жалба, на осн. чл.78, ал.3 ГПК се следва присъждане на деловодните разноски, своевременно поискани с отговора на касационната жалба, които съгласно приложените доказателства за направени такива пред касационната инстанция – договор за правна защита и съдействие, пълномощно и вносна бележка възлизат на сумата 1170 лв. с ДДС, само касателно изготвения отговор на касационната жалба.
Горното разбиране следва от обстоятелството, че изрично в списъка на разноските по чл.80 ГПК страната е посочила, че общата сума в размер на 2340.00 лв.с ДДС е заплатена от нея освен за изготвяне на отговор по касационната жалба по т.д.№ 1488/2011 год. на Софийски апелативен съд и за представителство на ответника по същата пред касационната инстанция. Следователно, при липса на извършено от страната разграничение на заплатените суми за отделните осъществени от пълномощника и действия, включващи се в осъществената правна защита и съдействие, реално дължима за производството по чл.288 ГПК е само сумата 1170 лв..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1446 от 05. 08.2011 год., постановено по т. д. № 1488/2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА „П. Т.”ООД, [населено място] да заплати на А. Х. И. сумата 1170.00 лв./ хиляда сто и седемдесет лева/ деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: