О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
гр.София, 24.07.009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №660 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Я. К. от гр. С., против решението от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №2098/2007г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 14.08.2007г. по гр.д. №2151/2006г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от К. Я. К. срещу М. с. на Република България иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата и страната по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от К. Я. К. срещу М. с. на Република България иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ/в редакцията преди изменението в ДВ, бр.30/2006г./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв., произтекли от неосъществена научна атестация и непридобиване на научното звание „старши научен сътрудник първа степен” в Института по български език при БАН през периода 05.08.2000г.-21.03.2002г., поради незаконно бездействие на М. с. на Република България, изразяващо се в неприемане на Правилник за атестиране на научните работници.
Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са, че дейността на М. с. в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не съставлява административна дейност по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, което обуславя отхвърляне на иска само на това основание. Изложени са и допълнителни, нерешаващи мотиви, включително, че редът и начинът за атестиране нормативно уредени с акт на МС, както и липса на пряка причинна връзка между твърдяното незаконно бездействие на ответника и претърпените вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с решения на ВКС по исковете му по чл.49 от ЗЗД срещу Института за български език към БАН за обезщетения за неимуществени вреди, причинени в резултат на неатестиране на научноизследователската му дейност и необявяване на конкурс за хабилитирано научно звание на щатното му място, а постановените в инстанциите по същество решения по тези спорове, счита, че сочат на противоречива практика на съдилищата.
В приложените решения не са се занимали с решаващия за изхода на спора въпрос, решен с атакуваното въззивно решение, дали дейността на М. с. в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове съставлява административна дейност по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. Не е видно от съдържанието на приложените решения въпросът за наличието или липсата на нормативен ред за атестиране, да е решен от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие с представените решения на ВКС, респ. при противоречива практика на съдилищата. Не е налице противоречиво разрешаване на въпроса за причинната връзка като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като приложените решения са постановени по спорове за ангажиране на отговорността на друг ответник за друго незаконно бездействие, различно от това, предмет на обжалваното въззивно решение.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като въпросът за последиците от неиздаването на правилник за реда и начините за атестирането, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевираният от касатора въпрос не е относим към решаващите мотиви на обжалваното решение за отхвърляне на иска – че дейността на М. с. в изпълнение на законовата делегация за приемане на нормативни актове, не съставлява административна дейност по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. Отделно от това не е аргументирано и значението на релевирания въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №2098/2007г. на Софийски апелативен съд, по касационна жалба на К. Я. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: