1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
[населено място], 10.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 793/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. Л. А. и [фирма] чрез адв. Н. Ц. , ВАК срещу решение №300 от 5.11.2013г., постановено по т.д. № 465/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №173/27.02.2013г. по т.д.№1842/2012г. на Варненския окръжен съд.
В отговор на касационната жалба [фирма] заявява становище за недопускане на въззивната решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, така както са формулирани в изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Претендира за разноски – адв. възнаграждение от 500 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Предмет на установяване по иска по чл.422 ГПК е част от вземане в размер на 85 000 лв. по запис на заповед от 21.01.2011г., издаден за сумата от 103 701.42 лв. от [фирма], авалиран от М. Л. А. и с поемател ищеца [фирма] след издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1261/2012г. на Варненския районен съд-18 състав. В исковата молба ищецът е твърдял, че записа на заповед е издаден в хода на изп.дело № 20108510401672 на ЧСИ М.П., образувано срещу длъжниците [фирма] и [фирма], представлявани от Мариана А., за вземане на взискателя [фирма] по запис на заповед от 12.01.2009г. за сумата от 49 255.72 евро. Твърди се, че процесният запис на заповед е издаден да гарантира изпълнението на задължението по изп.дело, което е видно от молба на представляващия от 21.01.2011г. с искане за разсрочване на дълга и заплащането му на вноски, приложена към исковата молба. Задължението по изп.дело не е изпълнено.
Ответниците са възразили, че имат качеството на поръчители, което обосновават с факта, че със записа на заповед от 12.01.2009г. „С. плюс” и [фирма] са гарантирали вземане на лизингодателя [фирма] по договор за финансов лизинг към [фирма], по който е заплатена сумата от 88 903.92 лв., останал е остатък от 51 603.61 лв., а оборудването, предмет на договора е било иззето от лизингодателя. Считат, че ищецът може да претендира само остатъка от продажната цена, но ако върне оборудването.
За да потвърди обжалвания резултат, уважаване на предявения установителен иск, Варненският апелативен съд е счел за недопустимо преразглеждането на въпроса за дължимостта на сумата по изп.дело №20108510401672 във връзка с каузалните правоотношения по издадения запис на заповед от 12.01.2009г., с оглед причината за издаването му. Правата за оспорване на менителничния ефект са преклудирани, поради това, че изп.лист е бил издаден на основание чл.418 ГПК във връзка с чл.417, т.9 ГПК в заповедно производство, по което не са постъпили възражения по чл.414 ГПК от длъжниците. Съдът не може дори преюдициално да приеме нещо различно относно съществуването на това задължение. Още по-малко спорът може да бъде повдигнат от трети лица, чиито отношения с кредитора са възникнали по-късно, във фазата на принудителното му изпълнение. След обсъждане на доказателствата по делото и възраженията на страните, въззивният съд също е приел, че ответниците не са поръчители по договора за финансов лизинг, поради което не могат да се позовават на възраженията, които би имал лизингополучателя по договора за финансов лизинг, изпълнението по който е гарантиран със запис на заповед от 12.01.2009г.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ГПК:
Въпросите: Може ли поръчителят да възрази на кредитора, след като вземането му към главния длъжник се ползва със сила на пресъдено нещо; Може ли след като поръчителството е възникнало по повод на вземане предмет на принудително изпълнение, поръчителят да прави възражения на кредитора, че дългът не съществува, доколкото са въведени като възражения срещу иска съдът се е произнесъл, но същите не изпълняват общата предпоставка да са обуславящи изхода на спора. Първият мотив за отхвърляне на възражението на ответниците за недължимост на вземането, е свързан със стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение, поради неупражнено възражение на длъжниците по изпълнителното дело по чл.414 ГПК за основанието и размера на дълга. Вторият мотив е, че ответниците не са доказали, че са поръчители на длъжника по изпълнителното дело. ВАС е изложил мотиви, че вероятната кауза за издаването на записа на заповед може да бъде встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД, като дългът е такъв посочен в изп.лист или съответно модифициран по волята на страните в изпълнението, каквито твърдения не са въведени от ответниците в хода на процеса. Записа на заповед е абстрактна сделка и неговата кауза би имала значение само при въвеждането й от една от страните в предмета на спора. По делото не са въведени обстоятелства за сключен договор по чл.138, ал.1 ЗЗД доколкото договорът е формален / законът изисква сключването му в писмена форма/, а по скоро се твърди, че издателят и авалистът по записа на заповед от 21.01.2011г. са придобили това качество по аналогия, което е недопустимо. Поръчителството е договор , който предполага постигането на съгласие между поръчителя и кредитора. Волята на страните трябва да бъде изразена изрично в писмен договор, която е за действителност на договора, а не за неговото доказване. По делото такъв договор не е представен, поради което съдът е приел, че ответниците не доказват да са поръчители на ищеца, като кредитор / взискател/ по изпълнителното дело. Прието е също, че след като задължението произтича от ЗЗ, то поръчителството може да бъде осъществено единствено по специалните правила на чл.483-чл.485 ТЗ.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това обаче, то би било и неоснователно. Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване би било налице тогава когато правните въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение са от значение за преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагането на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даването на нови правни разрешения с оглед на промяна на обществените условия или изменение на законодателството, доколкото аргументите са за обсега на силата на пресъдена нещо, по който спор в правната теория и съдебна практика няма.
По въпроса поръчителят по менителницата може ли да противопостави на кредитора възраженията на длъжника по ефекта, които последния има по каузалната сделка, по повод на която е издаден записа на заповед не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото за отговорността на авалиста и възраженията, които може да противопостави на поемателя по записа на заповед има установена съдебна практика, вкл. такава по чл.290 ГПК / решение №17 от 21.04.2011г. т.дело №213/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./ Недопустимо е авалистът да противопостави на приносителя на ефекта възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. Авалистът може да противопостави възражение за недължимост на сумата по записа на заповед, само ако последния е недействителен, поради неспазване на формата/ чл.385, ал.2 ТЗ/ или ако приносителят е недобродсъвестен или е извършил злоупотреба с право. Съдилищата са приели, че записа на заповед не страда от недостатък във формата, поради което А. се явява задължено лице по издадения запис на заповед.
Касаторът излага довод под формата на въпрос, при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК / две решения на ВКС, ТК постановени по реда на чл.290 ГПК/, че съдът е отказал да разгледа каузалното правоотношение по съображения, че ако го има или няма поръчителството, то е във връзка само с абстрактната сделка. Дори да има формулиран въпрос, той не е поставен коректно, защото не е съобразен с мотивите на въззивната инстанция. За предмета на иска по чл.422 ГПК и разпределението на доказателствената тежест при въведено каузално правоотношение, следва да се имат предвид постановките на ТР № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС т. 17 , на които обжалваното решение не противоречи. Ответниците не са доказали въведените от тях в исковото производство твърдения / за поръчителство/ срещу вземането на поемателя по издадения от първия запис на заповед, а от втората като авалист, поради което съдът е приел за доказано вземането на ищеца по менителничния ефект – записа на заповед от 21.01.2012г. Доколкото ответниците са въвели възражения срещу размера на дълга по изпълнителното дело, основани на договора за финансов лизинг, сключен между ищеца и трето лице / [фирма], въззивният съд е отказал да се произнесе по съществото на тези възражения, като е приел, че ответниците не могат да противопоставят на ищеца възраженията на лизингополучателя, след като не са направени от него в производството по издадената заповед за незабавно изпълнение и доколкото не са поръчители по договора за финансов лизинг, т.е. също е налице произнасяне по този наведен в исковото производство довод.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, .1 и т.3 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване касаторите ще следва да заплатят на ответника по касация документираните с договора за правна защита и съдействие разноски за адв. възнаграждение от 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №300/ 5.11.2013г., постановено по в.т.дело №465 /2013 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] и М. Л. А. от [населено място] да заплатят на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: