3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
ГР. София, 18.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.09.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 2819/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на К. И. и на П. на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2726/13 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер от 15 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния размер от 46 000 лв. предявеният от К. И. срещу П. на РБ иск по чл.2,т.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение; отхвърлен е над размера от 20 лв. до пълния размер от 3720 лв. и предявеният между същите страни, на същото основание иск за обезщетяване на имуществени вреди от незаконното обвинение.
Ищецът К. И. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени. Жалбата му е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу решението на АС по иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена под 5 000 лв. не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК, затова касационната жалба на ищеца срещу тази част на решението е недопустима и следва да остане без разглеждане.
Ответникът по исковете П. на РБ, чрез прокурор в АП, обжалва въззивното решение в частта, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2,т.2 ЗОДОВ е уважен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежаща на обжалване част от въззивното решение и е допустима.
За допускане обжалването на въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди касаторът – ищец К. И. се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Сочи, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се определя по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД, се решава противоречиво от съдилищата, като в сходни случаи се присъждат различни по размер обезщетения. Според ищеца при прилагане на критерия за справедливост по делото не са оценени в достатъчна степен безвъзвратно съсипания му в професионален и личен план / семейно и здравословно състояние/ и в социален аспект живот и обезщетението е необосновано занижено.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост въззивният съд е преценил всички обстоятелства на случая, както изисква ППВС №4/68 г., а именно – продължителността на обвинението срещу ищеца / 8 г. и 8 м./ в тежки престъпления, взетата мярка за неотклонение – парична гаранция от 500 лв., която не го е извела от обичайната му среда и ежедневие, отрицателното въздействие на обвинението върху работата/бизнеса/ на ищеца, претърпените за дългия период от време негативни психически – страхови и стресови, изживявания, отрицателното засягане на семейните и социалните му взаимоотношения в млада възраст. С приложените към жалбата влезли в сила решения наистина са присъдени по –високи по размер обезщетения, но за други по обем и изражение вреди, според установените там обстоятелства / наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за една година и забрана за напускане на РБ; разгласа на обвинението чрез медиите; установено тежко заболяване, получено вследствие на обвинението – диабет/. Или обстоятелствата, имащи значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, са различни по вид и тежест във всеки от случаите, поради което не се установява противоречиво решаване на въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
За допускане на обжалването касаторът – ответник по иска Прокуратура на РБ се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че процесуалният въпрос за задължителната преценка на всички обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД е решен в противоречие с ППВС №4/68 г., т.11. Част от обезщетените неимуществени вреди не са пряка последица обвинението, в противоречие с ТР №3/05 г., като мотиви за такава въобще не са изложени, с което е нарушена и т.19 от ТР№1/01 г. И според този касатор материалноправният въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост се решава противоречиво от съдилищата, като в сходни случаи се присъждат обезщетения с голяма разлика.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: въззивният съд е изложил и преценил по вид и тежест конкретните обстоятелства на случая, които са от значение за определяне размера на обезщетението; мотивирал е, след обсъждане на събраните доказателства и причинната връзка на установените вреди с незаконното обвинение. С две от приложените към тази жалба решения наистина са присъдени по –ниски по размер обезщетения, но при различни във всеки от случаите обстоятелства / далеч по – кратък период на наказателно преследване – под 2 години и по –лека мярка за неотклонение; по-кратък период на наказателно преследване – около 6 години и липса на доказани вредни за здравето на ищеца последици от обвинението/. Затова въззивното решение в осъдителната му част не противоречи на практиката на ВКС и съдилищата по поставените от касатора въпроси.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2726/13 г. от 2.12.13 г. в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.2, т.2 от ЗОДОВ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. И. срещу същото решение в частта по иска за обезщетяване на имуществени вреди с пр. осн. чл.2, т.2 ЗОДОВ.
Определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: