О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
ГР. София, 27 октомври 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.10.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3987/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на на М. М. срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д. №1247/14 г. и по допускане на обжалването . С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу ЧСИ В. Г. с пр. осн. чл.441 ГПК, вр. с чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение в размер на 7 088 лв. /разходи за държавна такса, администриране на жалбата и адвокатско възнаграждение за производството по чл.437 ГПК, в което обжалваните от касатора изпълнителни действия на ответния ЧСИ са били отменени като незаконосъобразни/ и чл.86 ЗЗД – за мораторна лихва в размер на 948 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна нищожност на въззивното решение, тъй като към датата на обявяването му -14.04.14 г., съдията –докладчик Р. Д. не е имала качеството на съдия –освободена е от тази длъжност с решение на В., считано от 20.03.14 г. Евентуално се позовава и на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като твърди, че въпросът от предмета на спора: при отменени с вл. в сила съдебни решения като противоправни действия на ЧСИ, разходите по обжалването на тези действия намират ли се в пряка причинно – следствена връзка с това обжалване?, е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС.
ВКС намира доводите за вероятна нищожност на въззивното решение за неоснователни, с оглед приетото в ТР №1/2011 г. на ОСГТК: „Обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда – то има за последица неоттегляемост на решението (чл. 246 ГПК; чл. 192, ал. 1 ГПК (отм.). Преди обявяването му, подписаното от съдията съдебно решение е валидно, а обявяването по чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК (чл. 190 ГПК (отм.) след предаване на решението в канцеларията на съда се извършва независимо от това дали към момента на обявяване на съдебния акт постановилия решението съдия е член на съответния съд”.
В случая последното по делото заседание пред въззивния съд е проведено на 18.02.15 г., а решението е изготвено на 19.03.15 г., към които дати съдията – докладчик е бил съдия в ОС Велико Търново. По-късното обявяване на решението не се отразява на валидността му, според приетото в задължителната съдебна практика.
Не се установява и основание за допускане на обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че незаконосъобразността на действията на ЧСИ не се счита за установена с решението за отмяната им в производство по чл.437 ГПК. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на тези действия, независимо от това дали са били обжалвани и какъв е резултатът от обжалването. Предмет на производството по чл.437 ГПК е не правото на обезщетение с правопораждащия го състав, а потестативното право на страната в изпълнителния процес да иска отмяна на отделно действие / или на отказ да го извърши/ на съдебния изпълнител. Двете производства – по деликтния иск- чл.45 ЗЗД и по жалбата – чл.437 ГПК имат различен предмет и изходът на едното не обуславя изхода на другото. Затова, дори в производството по деликтния иск да се прецени , че обжалваните действия на ЧСИ за противоправни, претендираните от ищеца разходи по обжалването не са в пряка връзка с противоправността – не произтичат от нея.
Тези изводи не са в противоречие с представените р. по гр.д. №1123/10 г. на ВКС, второ т.о. и по гр.д. №1555/11 г. на ВКС, трето г.о., които са практика по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. С първото решение е присъдено обезщетение за вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия – запори върху имущество на ищеца за събиране на вземане по изпълнителен лист срещу съвсем различен правен субект, извън допустимите хипотези на чл.326, ал.2 и 3 ГПК. Посочено е, че изпълнителните действия са отменени по реда на чл.332 ГПК, отм., но няма данни да се претендират и да са присъдени като обезщетение за вреди разноските в това контролно производство.
С второто решение е присъдено обезщетение за вреди от неправомерния отказ на ЧСИ да върне на ищцата внесен задатък по чл.492 и 493 ГПК при прекратяване на изпълнителното дело поради обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Опр. на ВКС, първо т.о. по т.д. №872/10 г. не е практика на ВКС по чл.280, ал.1 ГПК , а е особен правораздавателен акт, с който не се решават въпросите от съществото на спора, а се изследва наличието на основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/11 г. на ОСГТК. Но и там, видно от мотивите е присъдено обезщетение за вреди от разноските за изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело, които при обжалването им са отменени като незаконосъобразни
В случая с деликтния иск се претендира обезщетение за вреди, изразяващи се в разноските, направени от касатора в производството по чл.437 ГПК. Спорен е въпросът – както е посочил и ответникът по жалба, дали разноските за това особено съдебно производство / ТР №3/05 г./се възлагат със съдебния акт на страните по общите правила на чл.78 и чл.81 ГПК или могат да се претендират при основателност на жалбата като вреди с деликтен иск срещу ЧСИ. Този въпрос обаче не се поставя от касатора, като общо основание за допускане на обжалването, а настоящият състав на ВКС намира, че първият от отговорите е по-близък до приетото в ТР №3/05 г. за производството по чл.332 ГПК ,отм. / респ. 437 ГПК/: Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, уреденото с чл. 334 и сл. ГПК, отм. производство пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, по естеството си образуваното по този ред производство е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д. №1247/14 г. от 19.03.15 г.
Осъжда М. С. М. да заплати на ЧСИ В. Г. Г. разноски за касационната инстанция в размер на 365 / триста шестдесет и пет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: