4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 967
С., 30.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3053/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д., чрез процесуалния представител адвокат Р. С. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1607 от 05.03.2012 г. по гр. дело № 3061/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-83-246 от 25.10.2010 г. по гр. дело № 3504/2010 г. на Софийски районен съд за отхвърляне иска на Л. Г. Г. – Д. против К. Л. Г. с правно основание чл. 139 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 10.03.2010 г. – дата на предявяване на исковата молба.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – следва ли съдът да прилага по аналогия чл. 144 СК и да извършва преценка дали са налице „особени затруднения” за даване на издръжка от дете на родител; кое действие на претендиращия издръжка следва да се квалифицира като „тежко провинение” по смисъла на чл. 151, ал. 1 СК и налице ли е тежко провинение, ако родител е подведен под наказателна отговорност по чл. 183 НК за недаване издръжка на детето, от което впоследствие претендира също издръжка. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. Л. Г., чрез адвокат Р. Димитрова Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че същото не е мотивирано, че първият правен въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като съдът въобще не е коментирал приложението на чл. 144 СК, а значимостта на останалите правни въпроси зависи от конкретните обстоятелства по делото, поради което отговорът за всеки отделен случай е различен.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за издръжка намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правни въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за приложимостта на чл. 144 СК при определяне на издръжка дължима от дете на родител не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска, тъй като не е бил предмет на обсъждане с обжалваното решение. За да отхвърли иска, съдът не е изходил от обстоятелството, че предоставянето на издръжка от ответника на ищеца би съставлявало „особено затруднение” за дължащия издръжка. Съдът е съобразил изискванията на чл. 139 СК уреждащ правото на издръжка на лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си, във вр. с разпоредбата на чл. 142 СК уреждаща предпоставките за определяне размера на издръжка и като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че ищецът не е доказал ответникът да разполага със свободни средства, след като покрие нуждите на семейството си и издръжката на лица от предходен ред с право на издръжка.
По въпроса за приложението на чл. 151, ал. 1 СК, уреждат фактическия състав, при който едно лице е изгубило правота на издръжка.
Въпросът е отправен към конкретно установената фактическа обстановка и преценката на съда, че поведението на претендиращия издръжка спрямо лицето, което дължи издръжка е било силно укоримо, противно на семейния и обществен морал – произходът на ответника е установен по съдебен ред, ответникът не е бил желано дете, доказано от цялостното поведение възприето от ищеца от неговото раждането и до настоящето – ищецът е бил морално и материално дезинтересин от ответника, отказвал да плаща издръжка, за което е бил подведен под наказателна отговорност, не е търсил ответника до неговото пълнолетие, не познава неговото семейство и внуците си, контакта между двама е ограничен само по повод делата, които ищецът води срещу ответника, т. е. бездействието и пасивността на ищеца в периода, когато ответникът е имал нужда от подкрепа продължило и след това е преценено от решаващия съд като „тежко провинение”, което не винаги е свързано с извършване на престъпление, а може да бъде и друго поведение, противоречащо на морала и добрите нрави. Обосноваността на тези изводи, касаещи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда в преценката на конкретните доказателства са извън предмета на настоящето производство, и в този смисъл разрешаването на поставения правен въпрос зависи от конкретната фактическа обстановка, която за всеки отделен случай е различна.
Предвид изложеното се налага извода, че поставените правни въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК – първият не е бил предмет на обсъждане, вторият е разрешен съобразно установената по делото фактическа обстановка, преценена от съда, че покрива характеристиките на фактическия състав на чл. 151, ал. 1 СК – ищецът е изгубил правото на издръжка срещу онзи, който я дължи, поради „тежко провинение”, което изключва допускането на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна направените съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение по изготвен отговор на касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1607 от 05.03.2012 г. по гр. дело № 3061/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Л. Г. Г. Д. да заплати на К. Л. Г. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ