О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
гр.София, 24.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №751 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. М. /Александър/ от гр. С., против решението от 05.12.2008г., постановено по гр.д. №3498/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 30.03.2007г. по гр.д. №7085/2006г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от Т. Т. В. /починала в хода на въззивното производство, което е продължило с участието на законните й наследници С. П. И. и И. П. В./, срещу И. Р. И. и М. А. М. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата С. П. И. и И. П. В. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
И. Р. И. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Т. Т. В. /починала в хода на въззивното производство, което е продължило с участието на законните й наследници С. П. И. и И. П. В./, срещу И. Р. И. и М. А. М.
иск за разваляне на сключения на 27.12.1993г. между Т. Р. И. /по време на брака му с М. А. М./ договор за прехвърляне на недвижим имот, оформен в н.а. №17/93г., с който Т. Т. В. е прехвърлила на И. Р. И. своя собствен апартамент в гр. С., срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от приобретателя.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че въпросът относно последицата при неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се предлага, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението на основанието за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационните жалби е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл.87, ал.3 от ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС, включително по въпроса относно последицата при неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника. В този случай длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично, като плаща на кредитора съответната сума, евентуално като поиска от съда да определи размера й.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.12.2008г., постановено по гр.д. №3498/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на М. А. М. /Александър/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: