О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
[населено място], 01.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1578 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. В. и К. С. В., двамата от [населено място], срещу решение от 16.12.2010г., постановено по гр.д.№1683/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.07.2009г. по гр.д.№29700/2008г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата над 1,13лв. до пълния размер на предявения частичен иск 1133,70лв.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. община не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен частично предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от М. М. В. и К. С. В. срещу С. община за заплащане на сумата 1,13лв., предтавляваща дадено при начална липса на основание – като част от общо дължимите 11,33лв., платени като покупна цена по договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 12.03.1986г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния размер на предявената част от 1133,70лв.
Въззивният съд е зачел деноминацията на лева.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите, за да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочат, че въпросът за деноминацията в случаи като разглеждания е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл.1 от Закона за деноминация на лева считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев, а съгласно чл.2, ал.2 деноминацията се отнася и за всички имуществени и парични права и задължения. Разпоредбите са ясни и не се нуждаят от тълкуване. За случаи като разглеждания е предвиден специален ред за обезщетяване в чл.7, ал.2 и ал.3 от ЗВСОНИ. По предявен иск за неоснователно обогатяване случаят е в хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като се дължи всичко, което е получено без основание, но при зачитане на деноминацията на лева, както е прието и с обжалваното решение.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.12.2010г., постановено по гр.д.№1683/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: