О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
София, 22.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 791 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. К. срещу решение № 1907/20.10.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 2146/2014 г., с което след отмяна на решение на Благоевградски окръжен съд /Б./ е отхвърлен иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.60 ал.2 ЗКИ вр. чл.173 ал.1 ЗЗД на [фирма] срещу Г. С. Н. и Т. С. Г. за признаване за установено, че двамата дължат на ищеца сумата 104749.50 лв. със законна лихва, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 500/2013 г. на Районен съд Петрич /Р./. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Г. С. Н. и Т. С. Г. оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че е сключен договор за банков кредит – овърдрафт от 07.03.2008 г. между касатора /кредитодател/ и [фирма] /кредитополучател/, който е бил усвоен изцяло. Поради неплащане в цялост от кредитополучателя кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като неизплатена част от главницата е в размер на 104749.50 лв. За обезпечение на вземането на банката между нея и ответниците – физически лица е сключена договорна ипотека върху собствен на физическите лица недвижим имот с нотариален акт от 07.03.2008 г. Срещу търговското дружество е образувано производство по несъстоятелност пред Р., а по заявление на банката за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу физическите лица, обезпечили кредита с договорна ипотека е издадена заповед за незабавно изпълнение, връчена на ответниците физически лица по реда на чл.418 ал.5 ГПК, които са подали възражение и е предявен установителен иск от банката срещу тях. За да отхвърли предявения установителен иск, САС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.173 ал.1 ЗЗД кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той, като ако вземането е за определена парична сума въз основа на акта за учредяване на ипотеката кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 вр. чл.417 т.6 ГПК /чл.173 ал.3 ЗЗД/. Предвиденото в чл.417 т.6 ГПК договорната ипотека да е изпълнително основание не би могло да обоснове законосъобразно конституиране на ипотекарния длъжник като ответник по заповедното производство. Последният, според САС, не е лично задължен по паричното вземане за обезпечаване изпълнението на което е гарантирал със собственият си имот, тъй като не е поемал задължение за плащане по конкретна облигационна връзка. Това, според САС, може да се изведе и по аргумент от чл.429 ал.3 ГПК, която разпоредба по императивен начин придава на изпълнителния лист, издаден срещу длъжника, обвързваща сила и спрямо третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга само когато изпълнението се насочва върху тази вещ. Поради това, според САС, осъдителен диспозитив за сума по кредит може да бъде постановен единствено и само срещу длъжника по облигационното правоотношение. Според САС собственикът на ипотекирания имот се конституира като ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, образувано срещу длъжника в облигационното правоотношение /в случай, че изпълнителния титул е издаден по реда на чл.173 ал.3 ЗЗД вр. чл.417 т.6 ГПК/. След като се конституира като такъв същият има право на възражения по чл.414 ГПК. Според САС не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу физическите лица, ипотекарни длъжници по реда на чл.417 т.6 ГПК вр. чл.173 ал.3 ЗЗД, което прави неоснователен и установителния иск за установяване на вземането по заповедта.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът излага доводи за неправилност на приетото от САС, че не може да бъде издаден изпълнителен лист спрямо ипотекарните длъжници и че те не дължат заплащане на претендираната с исковата молба сума, че срещу ипотекарните длъжници не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 т.6 ГПК, за разрешение на които се твърди противоречие с цитирана съдебна практика /определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК/. Излагат се и твърдения за неразгледани и необсъдени доводи по конкретното дело. Така изложените доводи не формулират въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а доколкото навеждат на такива те са и некоректно поставени, съобразно изложените от САС мотиви. САС изрично е посочил, че кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Посочено е обаче, че ипотекарният длъжник не е лично задължен по паричното вземане за обезпечаване, изпълнението на което е гарантирал с имота си и по аргумент от чл.429 ал.3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има обвързваща сила и спрямо ипотекарния длъжник, но собственикът на ипотекирания имот се конституира в изпълнителното производство, образувано срещу длъжника по облигационното правоотношение. В този смисъл са доводите на САС, че ответниците в исковото производство не са длъжници по облигационното правоотношение и предявеният срещу тях установителен иск е неоснователен. Цитираната съдебна практика е неотносима към изложените доводи на касатора във връзка с проведеното исково производство, а е относима към заповедното производство. Твърденията на касатора за необсъдени доводи също не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото САС е изложил своите съображения по наведените от страните доводи и възражения, които очевидно не се приемат от касатора, но това не означава, че липсват изложени съображения във връзка с отнесения за разрешаване спор пред съда и релевираните от страните доводи и възражения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т. 1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито са представени доказателства страната да е направила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1907/20.10.2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 2146/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.