О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
[населено място], 10.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №4717 /2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №226/31.07.2013 г., постановено по т.д.№ 333/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 76 от 18.01.2013г. по т.дело № 206/2012г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против [фирма] /ново наименование [фирма]/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 63 762 евро, претендирана като част от дължимо обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на сключен от страните договор № ДУА – 978/16.06.2008-3056/27.07.2008-4024-ВГ-27.05.2009 г. за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, претърпени в периода 16.05.2010 г. – 15.11.2011 г., при пълен размер на претендирано за периода обезщетение за сумата 134 819 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира за разноски по делото. В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК жлбоподателят формулира материалноправни въпроси при допълнителните критерии за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], чрез адв. Н. Б. – ВАК заявява становище, че формулираните от касатора правни въпроси не обосновават общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, както и допълнителната предпоставка по т.3 – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Прави се искане за присъждане на разноски, като се представя фактура и извлечение – отчет по сметка за сумата от 10 598 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване:
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Варненският апелативен съд е приел, че ищецът, в качеството на производител на електрическа енергия и собственик на вятърна електроцентрала като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия ЗЕВИ, претендира вреди от неизпълнение на договорно задължение чрез действия на ответника, чиято противоправност е мотивирана с различни правни доводи и съображения. Касае се за предявена претенция, чието основание произтича от един правопораждащ юридически факт – неизпълнение на договор за присъединяване и на имплицитно свързаното с него задължение за осигуряване на достъп на производителя до електрическите мрежи за трайно, свободно и безпрепятствено отдаване на произведената ел.енергия в рамките на допуснатата мощност. Поддържа се, че допуснатото в исковия период ограничаване на производствените мощности, чрез диспечерски разпореждания, съставлява договорно нарушение при съобразяване на различни аспекти от твърдяната облигационна връзка в контекста на различни норми от европейското и националното законодателство. Не се спори между страните, че заложените от ответника технически изисквания за присъединяване на централата към преносната мрежа са изпълнени от ответника. Установено е от представената по делото многообразна кореспонденция, че след присъединяването, ищецът е подложен на системни оперативни ограничения, мотивирани с ниската преносна възможност на мрежа 110 кV, собственост на Н. и хроничната опасност от претоварване на преносната инфраструктура. Наличните проблеми с натоварването на мрежата са обективирани и в констативен протокол на ДКЕВР № Е-1/24.01.2011 г. /л.796/. Констатираните преносни затруднения са изрично признати между страните съобразно пар.iii от сключената между страните спогодба с дата 20.04.2010 г., с оглед на което съдът е приел, че същите са съществували още към датата на присъединяването.
След съобразяване на нормативната уредба и конкретните договорености между страните, както и след анализ на доказателствата по делото, апелативният съд е направил следните изводи:
Ищецът се е възползвал от предвидената в договора привилегия за приоритетно присъединяване към електроразпределителната мрежа, при все че е бил наясно с ограничените възможности на преносната мрежа. Ответникът е изпълнил императивно установеното си по закон задължение да присъедини производителя. Фактът, че присъединяването е осъществено при дефицит на преносната мрежа, не може да се вмени във вина на ответника.
С изпълнението на дължимата престация договорът за присъединяване се прекратява – чл. 59 Наредба № 6/2004 г. отм. Нормата на чл. 59, касаеща отношенията между производител и присъединяващ оператор е възпроизведена и по отношение на останалите видове договори за присъединяване – чл. 19 /за присъединяването на потребители/; чл. 93 /за присъединяване на обекти на Е./. Очевидна е целта на законодателя действията по присъединяване да се отграничат от последващите отношения между участниците в енергийния процес. Прекратеният договор за присъединяване не поражда последващи насрещни права и задължения между страните, освен ако такива са изрично уговорени. Процесният договор за присъединяване не предвижда подобни правоотношения с изключение на поетото от ответника задължение за бездействие, обективирано в нормата на чл. 2, ал.6, създадена с Анекс № 1/20.04.2010 г. и на предвиденото условно задължение съгласно чл. 2, ал.5 от същия Анекс. Разпоредбата на чл. 11а от допълнителното съглашение съставлява изрично уговорено условие за присъединяване и не може да се тълкува като съглашение за последващ достъп до електроразпределителната мрежа по смисъла на пар.1, т.15 ДР на ЗЕ. За неоснователно е прието твърдението на ищеца, че в исковия период страните са в облигационни отношения, с източник договора за присъединяване.
Присъединяването не е опосредено от сключване на друг вид договор и по – специално с договор за достъп в качеството на производител с електроразпределителното предприятие. Съгласно Правила за условията и реда за достъп до преносната и разпределителните мрежи, приети с решение № П – 4 от 08.06.2007 година на ДКЕВР / ДВ бр. 56 от 10.07.2007 година/ достъпът до електроразпределителните мрежи съставлява част от услугата разпределение – чл. 16. Договорите за достъп, респ. за разпределение имат за страни конкретно посочени участници, конкретно посочен начин на сключване и съдържание. Договор за разпределение между страните не е сключван, а и ищецът не попада в категорията на лицата – производители по чл. 16.
В исковия период, при действието на ЗЕВИ не е сключен договор за достъп и не са одобрени общите условия / Решение № ОУ-9 от 20.05.2013 г. проектът на Общи условия за достъп на Е.ОН М е одобрен от ДКЕВР, последните са публикувани на 29.05.2013 г./. Не са определени и временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа. Следователно в процесния период не е възникнало договорно правоотношение по смисъла на чл.30 ЗЕВИ. Договорът е предвиден като задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия – чл. 84, ал.3 ЗЕ /ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ С преходната разпоредба на пар. 197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане в сила на закона. Ищецът в качеството си на производител попада в кръга на задължителните субекти по чл.84, ал.2 ЗЕ , поради което ответникът е задължен да сключи договор с оператора за достъп до мрежата, с който да уреди правата и задълженията във връзка с диспечерството, предоставяне на студен резерв и допълнителни услуги. Изводът е, че до влизане в сила на ЗЕВИ и утвърждаването на цени за достъп от ЗКЕВР, правоотношението има безвъзмезден характер.
Четвъртият извод е, че ВяЕЦ, собственост на ищеца, функционира като самостоятелен възобновяем източник, който обаче е част от единната електроенергийна система на страната /Е./ – чл. 82 ЗЕ. Електроенергийният системен оператор /Е./ е лицензиант за дейността управление на Е. по смисъла на чл. 39, ал.1, т.11 чл. 43, ал.1, т.4 чл. 44, ал.1 и чл. 108 и следващите ЗЕ. Е. има статута на орган с вменени по закон правомощия свързани с управлението и осигуряването на безопасност на електроенергийната система. На основание чл. 109, ал.2 ЗЕ разпорежданията на оператора на електроенергийната система, свързани с изпълнението на възложените му задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи. Разпорежданията на оператора на разпределителната мрежа са задължителни за оперативния дежурен персонал на производителите на електрическа енергия, които е присъединил – чл. 113, ал.2 ЗЕ. Сочените субординационни отношения по вертикал и техния задължителен характер е изрично подчертан и в нормата на чл. 51 от Наредба № РД -16-57/28.01.2008г. Императивният характер на ограничителните разпореждания произтича още от предвидената отговорност при неизпълнение, вкл. лимитивно посочените възможности за отказ и реда за неговото релевиране – чл. 51, ал.3 и ал.4 от Наредба № РД -16-57/28.01.2008 г. Дадените разпореждания имат властнически характер и подлежат на контролиране по администривен ред – Наредба №10 от 9.06.2004 г. Нормите, регламентиращи намесата на Е. имат императивен характер като съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗЕ и по аргумент от разпоредбите на чл. 30, ал. 3, изр. 1 от действащия ЗЕВИ, енергийните предприятия не дължат обезщетения за щети, нанесени в резултат на временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с ел. енергия в хипотезите на чл. 72 и чл. 73 от ЗЕ. Ограниченията на Е. имат характера на предвидени в закона актове на оперативно управление с обвързващо правно действие спрямо всички участници в Е. като се привеждат в изпълнение по вертикална схема, опосредена от разпределителното предприятие. Дори и да е налице твърдяната от ищеца облигационна връзка, ограничаването на производствените мощности следва от обвързващи и задължителни по своя характер разпореждания на трето лице, дадени на основание формално предвидено в закона. При това положение, временното ограничение на мощностите не може да се вмени във вина на електроразпределителното дружество – чл. 81, ал.1 ЗЗД. Твърдяните вреди са следствие от самите ограничителни разпореждания, а не от пропуските в документалното им отчитане. Твърденията за небалансирано и неравноправно изпълнение на ограниченията от самия Е.ОН са недоказани. Възраженията за недобросъвестно изпълнение на разпорежданията на Е. от електроразпределителното предприятие изискват установяване на: всички присъединени производители, техния вид, наложените ограничения на всеки един производител. Разпорежданията на Т. се изпращат към диспечерите на Е.ОН, които ги препращат към съответните диспечери на ВяЕЦ, разбивайки общата изискуема мощност по отделни изводи. Диспечерите на ВяЕЦ определят в каква степен да се поеме ограничението от всяка конкретна турбина като водещият принцип е максимално намаляване на загубите от целия вятърен парк, а не равнопоставено третиране. Периодите на спиране на работата на централата съответства на наложено спиране и на други енергийни обекти, присъединени към мрежата на ответника, като ограниченията, при липса на други данни са равнопоставени /СТЕ/.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение:
Въпросът разпоредбите на чл.9, т.4 от ЗВАЕИБ отм. и разпоредбата на чл.54, ал.4 от Наредба №6 от 9.06.2004г. отм. дерогират ли задължението на ответника, като разпределително дружество, да извърши проучване на цялостното състояние на електрическата мрежа за присъединяване, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от същата наредба, не изпълнява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът се е позовал на действащата през процесния период нормативна уредба и установеното императивно задължение на енергийните предприятия за присъединяване на ВяЕЦ, като е недопустим отказ за присъединяване при изпълнени специални условия. Въпросът e по приложението на материалния закон, а наведените доводи за неправилното му приложение са относими към правилността на решението на въззивната инстанция. По касационните основания за касиране на обжалваното въззивно решение – чл.281, т.3, пр. първо ГПК касационната инстанция може да се произнесе, само апри допускане на решението до касационно обжалване.
По този въпрос не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото двете нормативни разпоредби са ясни, поради което липсва необходимост от тълкуване на същата, а от тук следва, че не е налице основание за допускане до касация по посочения критерий.
На втория въпрос : Прекратява ли се договорът за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия след фактическото присъединяване към разпределителната мрежа на ответника се дава ясен и недвусмислен отговор в изричната разпоредба на чл. 59 от Наредба №6/2004г. отм. за присъединяването на производители и потребители на ел. енергия към преносните и разпределителни мрежи, според която с представяне на документ за въвеждане в експлоатация на самото присъединено устройство, договорът се прекратява по право, т.е. липсва необходимост от тълкуване на същата, а от тук следва, че не е налице основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдът подробно е разгледал действащата през процесния период нормативна уредба, както и промените в ЗЕ – ДВ бр. 52/2012 г., на новия Закон за енергията от възобновяеми източници /ДВ бр. 35/03.05.2011 г./. Направеният от ВАС извод, че нормата на чл. 30 от ЗЕВИ е приложима след изменението и приемането на нова ал. 2 на чл. 84 ЗЕ, която задължава производителите на ел. енергия, включително тези, които нямат сключени договори пар. 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, да сключат договори за достъп с оператора на съответната мрежа за уреждане на правата за диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги е по приложението на закона, а правилността му може да бъде проверена едва в производството по чл.290 ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, каквото основание няма по този въпрос.
По третия и четвъртия въпрос: какво е естеството на разпорежданията на звеното за оперативно управление на електроразпределителната мрежа и представляват ли същите индивидуални административни актове, и има ли право на обезщетение за неизпълнение по реда на чл.79 ЗЗД изправната страна по безвъзмезден отговор. В мотивите на решението си Варненският апелативен съд е изложил подробни мотиви за правомощията и ролята на С. по управлението и контрола на единната електроенергийна система на страната,поради което въпросът е във връзка с предмета на делото. Доколкото обаче мотивите на съда обосновават извод, че ограничаване достъпа на производителя на ел. енергия до електропреносната мрежа е осъществено с действията на операторите, и не е налице виновно неизпълнение на ответника на поети с договора за присъединяване задължения, то този въпрос не е от значение за изхода на спора за претендираните от ищеца вреди. Тъй като въпросът / 3/ не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК съдът не обсъжда допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на четвъртия въпрос е свързан с изводите на съда за липсата на основание за ангажиране на отговорността на ответника, поради неправомерни действия на трети лица – Е., който няма качеството на лице, привлечено от ответника към изпълнение на негови договорни задължения, поради което така формулиран въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По четвъртия въпрос не е налице и допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречиво разрешен правен въпрос – решение № 67 по гр.дело № 4744/2007г. на ВКС, ГК, последното постановено при различни факти – по договор за влог по чл. 250, ал.1 ЗЗД.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят разноски, така както са документирани с фактура и извлечение за превод на сумата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226/31.07. 2013г., постановено по в.т.дело № 333/2013 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на „ЕНЕРГО П. МРЕЖИ” АД , със седалище и адрес управление [населено място] разноски 10 598 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: