ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 969
София, 10. декември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3595 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 79/04.07.2018 на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 73/2018, с което е потвърдено решение № 109/09.03.2018 на Търговищкия районен съд по гр. д. № 911/2017, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на пълномощно поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и за обявяване на сключения без представителна власт договор за продажба като недействителен по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката Е. А. Д., представлявана от адв. Цв. И. от Т., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото; за забраната за събиране на доказателства от въззивния съд и за задължението му в мотивите на решението да се произнесе по всички възражения на страните, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие на ТР № 1/2013 на ВКС, ОСГТК.
Ответниците по жалбата Л. И. Я. и [фирма], [населено място], представлявани от адв. Д. Т. от ВАК, я оспорват като неоснователна и считат, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Претендират направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първата ответница, като пълномощник на ищцата е продала на втория ответник недвижим имот апартамент, собственост на ищцата за сумата 5.000 лева, при данъчна оценка на имота 10.924,40 лв. Ищцата твърди, че не е упълномощавала първата ответница и не е давала съгласие да продаде имота на втория ответник, а поводът за посещение при нотариуса, изповядал сделката е бил отпускането на втори заем от „ВСК Популярна Каса А.“, [населено място]. Първата ответница възразява, че няма нищо общо между двата договора за заем, които ищцата е сключила и упълномощаването й за извършване на продажба на имота на ищцата, доколкото ищцата сама я е потърсила и й предложила да й продаде апартамента, тъй като спешно се нуждае от пари и се е съгласила да го продаде за 5.000 лв., като е представила документите си за собственост на имота, явила се при нотариус и подписала пълномощно. Вторият ответник оспорва предявените искове, като посочва, че пълномощното е било нотариално заверено, както и декларациите по чл. 264, ал. 1 ДОПК и по чл. 25 ЗННД, а продажната цена по сделката е платил на първата ответница като пълномощник на ищцата. Видно от представеното по делото пълномощно същото е с нотариална заверка на подписа и с нотариална заверка на съдържанието от дата 19.02.2016 г., при нотариус Г. Г., като ищцата е упълномощава първата ответница: да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, дарение, замяна или друг възмезден способ, включително и да договаря сама със себе си, или отделно с лица, от които е упълномощен на друго основание, съгласно чл. 38 ЗЗД, относно процесния недвижим имот, собственост на ищцата. Пълномощното е подписано от ищцата, която саморъчно е изписала трите си имена, като на същата дата е подписала и декларациите по чл. 25, ал. 8 ЗННД и по чл. 264, ал. 1 ДОПК, като автентичността на подписите и ръкописно изписаните имена е установена със съдебно-почеркова експертиза. Въззивният съд е приел, че първият иск за нищожност на пълномощното поради липса на съгласие е неоснователен, доколкото от събраните по делото доказателства е установено авторството на пълномощното въз основа на неоспореното заключение на експертизата, като по делото няма данни за нарушения на процедурата по упълномощителната сделка пред нотариуса. По отношение на втория иск за прогласяване на недействителност на продажната сделка, сключена без представителна власт, съдът е приел, че същият е неоснователен, доколкото в случая по делото е установено, че първата ответница е разполагала с представителна власт да извърши разпореждане с недвижимия имот, собственост на ищцата, приложеното по делото пълномощно е в съответната форма и с необходимото съдържание. Като неоснователни са приети твърденията на ищцата, че е контактувала с първата ответница само и по повод сключване на договор за заем, а във връзка с твърденията за извършена измама спрямо нея, за които е образувано досъдебно производство в Търговищката районна прокуратура, съдът е приел, че резултатът няма значение за изхода на настоящото дело за прогласяване на нищожност на извършените сделки, като извън предмета на делото са евентуални измамливи действия спрямо ищцата по повод на процесния имот.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първият повдигнат процесуалноправен въпрос има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 79/04.07.2018 на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 73/2018.
Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.