1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
[населено място], 13.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1515/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на ЗК “Е.” срещу решение № 1384 от 26.11.2012г., постановено по в.гр.дело № 750/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №618 от 18.04.2012г. по гр.дело №2862/2011г. на Пловдивския окръжен съд. С решението са отхвърлени обективно съединени искове на кооперацията срещу Г. Г. Т. от [населено място] за предаване като наемна цена по договор за наем от 15.07.2010г. на 81 484.72 кг. зърно – пшеница на стойност 24 445.40 лв., наемна цена за сумата от 4074.23 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 31.07.2011г. до 12.10.2011г. върху главницата от 4073.23 лв. в размер на 82.28 лв. Жалбаподателят излага оплаквания за неправилност на решението при всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се позова на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Г. Г. Т., чрез адв. Ч. счита, че не са налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по подробно изложени съображения. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд и отговаря по съдържание на чл.284 ГПК.
Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по искове по чл.228 и чл.86 ЗЗД. Исковете са предявени от Земеделска кооперация “Е.” [населено място], област П. срещу физическото лице Г. Г. Т. за присъждане на наемната цена по договор за наем №14 от 17.07.2010г., която в една част е уговорена в натура, а друга в пари. Обект на наемния договор са земеделски земи, описани в договора по площ и местонахождение. Исковете са отхвърлени като неоснователни. На първо място съдът е приел за недоказано предоставянето на наемателя на земите, така както са описани в договора за наем, и на второ място изпълнение на договора от третото лице, встъпило в дълга ЕТ П. Т.. Съдът е приел за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на анекса към договора 28.12.2010г. по съображения, че извършеното действие от управителя на кооперацията е действие на управление, за което не се изисква предварително съгласие на управителния съвет на кооперацията по аргумент на чл.26, ал.3 и чл.21, ал.2 ЗК.
За да потвърди решението на окръжния съд, Пловдивският апелативен съд също е приел, че кооперацията не е доказала точно кои имоти е предала за ползване под наем от ответника. На следващо място съдът е приел, че е настъпила промяна в уговорката за плащане на наемната цена с подписания анекс към договора за наем, с който анекс наемателят се е задължил, вместо да плаща на наемодателя си задължението за наемната цена, да раздаде рента /жито и пшеница/ или левовата им равностойност на собствениците на земи, предмет на договора за наем. Съдът е обсъдил договор за встъпване в дълга от [фирма], като по този договор е установено осчетоводяване на плащания на встъпилото в дълга лице. Съдът се е позовал на заключение на ССЕ, която е установила плащането на рента от 109 529 кг. и 128 лв., равностойността на 427 кг. зърно или общо в зърно рента от 109 956 кг. При тези данни съдът е направен извод, че не е налице неизпълнение на договора за наем от наемателя. За неоснователно също е счетено възражението на кооперацията за нищожност на анекса, тъй като представителната власт за този вид договори не е ограничена от разпоредбите на ЗК , каквито има за сделките в чл.26, ал.3, чл.21, ал.2 ЗК.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира три материалноправни въпроса: 1.задължението за плащане на наемната цена обвързано ли е с предоставянето от наемодателя на наетата вещ на наемателя ; 2. действието на договора заем обусловено ли е от съставянето на протокол за предаване на наетите имоти или този факт може да се установява с всички допустими от ГПК доказателства; 3. за да се освободи наемателя от облигационната връзка по договора следва ли да направи изрично изявление за прекратяване на договора поради неизпълнението за предаване на наетия имот. Въпросите не осъществяват основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд е приел, че има изпълнение на договора за наем. В този смисъл при допълнително изложените мотиви за неоснователност на иска, така поставените въпроси нямат характера на обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, поради което ВКС не се произнася по допълнително наведените предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът формулира следните процесуални въпроси:
1.За кои лица частният документ трябва да има достоверна дата, за да бъде противопоставим; 2. Чия е доказателствената тежест при оспорване достоверността на датата на частния документ; 3. Допустимо ли е третото лице, което не е страна в частния документ, но на което се противопоставя частния документ да сочи и иска събирането на доказателства относно редовността на счетоводните записвания, с които ползващата се страна цели установяване на датата на частния документ. Пред първата инстанция ищецът е оспорил достоверността на договора за встъпване в дълг, твърдял е, че този договор е съставен за нуждите на процеса и не го обвързва, тъй като не е страна по договора и че ЕТ има задължения към кооперацията по друг договор за наем.
Първият и вторият въпроси не са обуславящи изхода на спора, доколкото съдът не е оспорил правото на ищеца да прави възражения относно достоверността на датата на договора за встъпване в дълг и е разпределил доказателствената тежест на страната, която се позовава на документа, в случая ответника по делото / протокол от с.з.19.01.2012г./. По третия въпрос съдът не е оспорил правото на страната да сочи доказателства за доказване на възраженията си, но както първоинстанционният съд, така и въззивният са приели, че въпросите към СИЕ дали ЕТ П. Т. е подал декларации по ЗДДС за изплатената рента на физическите лица, собственици на земя, като неотносими за спора, тъй като задължението за заплащане на ДДС няма да установи основателността на претенцията на ищеца. Дали съдът основателно или неоснователно е отказал поставяне на допълнителна задача на СИЕ, е довод за процесуално нарушение и касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3, пр. второ ГПК.
Въпреки, че формулираните въпроси не обуславят общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, с представеното решение № 235 по гр.дело № 176/2010г. на ВКС, ГК не се обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпрос №1. С решението е тълкувано понятието “ трети лица” по смисъла на чл.181 ГПК и е прието, че “трети лица” са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някои от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. В случая кооперацията не се явява лице, което черпи права от договора за встъпване в дълг, с оглед на промяната за начина на изпълнение на задължението на собствениците на земя, направена с подписването на анекса към договора. По останалите въпроси няма посочен допълнителен критерий.
По въпроса могат ли да се кредитират писмени доказателства, приобщени към висящ граждански процес – преклузия по чл.133 ГПК е релевантен за спора, доколкото са приети доказателства – договори за наем след отговора на исковата молба. Въпросът обаче не е обуславящ изхода на спора, доколкото писмените доказателства – 97 бр. договори за наем са обсъждани от съда по повод възражението на ответника, че земите, за които е сключил договор за наем, са бил предмет на договор с друг земеделски производител. Съдът е отхвърлил обективно съединените искове на основание изпълнение на договора за наем, като изводите са основани на други доказателства по делото. Поради неотносимост на въпроса за изхода на делото съдът не обсъжда решение №429 по гр.дело № 1151/2009г. на ВКС, ГК.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1384 от 26.11.2012г., постановено по в.гр.д. №750/2012г. на Пловдивския апелативен съд , първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: