4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 969
С., 23.09. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2100/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мира Х. К. против въззивно решение № 123 от 06.01.2014 г. по в. бр. дело № 8210/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-90-29 от 13.05.2013 г. по гр. дело № 22635/2012 г. на Софийски районен съд за изменение на основание чл. 59, ал. 9 СК на определените с решение по гр. дело № 386/2010 г. на Софийски районен съд мерки относно личните отношения по отношение на малолетното дете Н. М. К. и определяне на нови с право на бащата М. Б. К. да вижда и взима детето Н. М. К. всяка първа и трета седмица на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, тридесет дни през лятото по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, както и първите половини на пролетната и зимната училищни ваканции.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика на Върховния касационен съд, съдът се е произнесъл по въпросите – представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила изслушването от въззивния съд само на единия родител в производството по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и допустимо ли е съдът да формира изводите си без да е изслушал единия от родителите, както и може ли порастването на детето да се счита като такава промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, която единствено да обуслови изменение на определените преди това със съдебно решение мерки за лични отношения между детето и родителя, при когото то не живее. Поставен е и въпроса дали редовно е проведено първото заседание по делото пред въззивната инстанция, когато лицето не е било надлежно призовано за това съдебно заседание, при постъпила молба от процесуален представител на страната без представителна власт, както и какви са процесуалните възможности на страната неучаствала в производството пред въззивната инстанция да оспори представеното по делото пълномощно, което не е подписано от лицето упълномощител, ако е пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Позовава се на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По поставените правни въпроси жалбоподателката поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. Б. К. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 59, ал. 9 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По процесуалноправни въпроси.
Жалбоподателката поддържа, че не е могла да участва във въззивното производство поради нередовно проведено първо съдебно заседание, за което тя не била редовно призована. Постъпилата по делото писмена молба съдържаща твърдения, че тя е редовно уведомена за датата на проведеното съдебно заседание изхожда от адвокат, когото не е упълномощавала и като не се е явила, не е могла да оспори пълномощното в сроковете по чл. 193 ГПК.
Твърденията съдържащи се в поставените процесуалноправни въпроси се опровергават от данните по делото. Първото съдебно заседание пред въззивната инстанция е проведено на 17.10.2013 г., за което съдът е приел, че жалбоподателката К. не е била редовно призована. Съдът не е дал ход на делото и отложил разглеждането му за 05.12.2013 г., за която дата жалбоподателката е била призована лично на 04.11.2013г. Обстоятелството, че на посочената дата тя не се е явила не е свързано с процедурата по призоваването й, респ. неучастието на жалбоподателката във въззивното производство не се дължи на нарушени съдопроизводствени правила.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е допуснал същество процесуално нарушение, като е изслушал само бащата и не е изслушал майката. Представя съдебна практика на ВКС, според която при определяне на родителските права и мерките за лични контакти изслушването на родителите е задължително, което има за цел да се чуят съображения на родителите за възможно най -правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 598/2009г., четвърто г. о., ВКС и по гр. дело № 1119/2012г., трето г. о., ВКС.
За да бъде касирано въззивното решение, процесуалното нарушение следва да е съществено, т. е. да се е отразило на постановения резултат. Становищата на родителите не са задължителни за съда. Те се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства в контекст интересите на детето. Н. на майката пред въззивната инстанция не се е отразило върху решаващите изводи на съда при преценката му, че детето следва да укрепи контактите си с бащата, като се даде възможност за пълноценно общуване чрез разширяване на мерките за лични отношения между двамата. Съображенията на родителите, в частност й на жалбоподателката са изложени подробно в писмен вид по делото. Основното възражение на майката за разширяване на личните контакти на детето с другия родител са били, че той не го връщал в сроковете по съдебното решение и по договорките между тях, около което са били насочени и доказателствените усилия на жалбоподателката установила закъснение при връщането на детето след проведен летен контакт с бащата, както и че бащата не водел детето в определените часове и дни за тренировки и занимания – оплаквания изложени във въззивната жалба.
Тези противоречия между родителите са били породени от силно ограничения контакт на бащата с детето определен първоначално със съдебното решение – от 10.00 часа до 16.00 часа първа и трета събота от месеца и 20 дни през лятото. Определените с настоящето съдебно решение мерки за лични отношения между детето и бащата ще съдействат за преодоляване на конфликти от посочения характер, което е видно и от обясненията на бащата дадени пред въззивната инстанция.
Посоченото процесуално нарушение не се е отразило върху решаващите изводи на съда по постановеното решение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалвано по този въпрос.
По материалноправният въпрос.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е формирал изводите за необходимостта от разширяване на режима за лични контакти само и единствено с възрастта на детето като поставя въпроса, дали тази промяна е обстоятелство по чл. 59, ал. 9 СК. Въпросът има отношение към съществото на спора, който не може да бъде предмет на обсъждане в настоящето производство. Възрастта на детето в настоящия случай безспорно е една от предпоставките при определяне на по-разширения режим на лични отношения, която е била водеща при определянето на предходните мерки за лични отношения, но съдът е отчел, че детето е адаптирано към семейството на бащата, за когото не са установени прояви злепоставящи родителските му качества, т. е. водещият критерии – интереса на детето е бил приоритет при постановяване на решението, в какъвто смисъл е задължителната съдебна практика установена с П. № 1/12.11.1974г., на която се позовава жалбоподателката.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда съдебни разноски за настоящето производство в полза на ответника по касационната жалба поради липса на искане в писмения отговор.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 06.01.2014 г. по в. бр. дело № 8210/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ