О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
гр.София, 28.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 651/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. В. Д. от [населено място] против въззивно решение от 20.12.2010 год. по гр.дело № 5712/2010 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 22.12.2009 год. по гр.дело № 11350/2008 год. на Софийски районен съд и ревандикационният иск по чл.108 ЗС, касаещ процесния недвижим имот е уважен. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът счита, че материалноправният въпрос, по който се бил произнесъл съдът, е свързан с установяване на правото на собственост срещу ответник, без да е отменен нотариалния акт на неговия праводател, а по отношение на процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл съдът бил свързан с преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и възможността да упражнява косвен контрол върху актове, които не са административни.
Ответницата по касационната жалба В. К. П. от [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да потвърди първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск по чл.108 ЗС е уважен срещу ответника В. Д., касаещ апартамент № 171 в[жк]от 64.18 кв.м., заедно с избено помещение № 10, ведно с идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в [жилищен адрес]0, въззивният съд е приел, че негов собственик е ищцата, по силата на наследственото правоприемство от своя праводател и баща К. М. К., закупил го с нот.акт на 21.06.1995 год. от Д. О. П.. Съдът е констатирал, че последващата сделка, с нот.акт № */2007 год. на 21.11.2007 год., с която ищцата, действала чрез пълномощник е продала апартамента на К. П./праводателя на ответника/ не е породила вещноправния си ефект, поради липса на представителна власт за пълномощника Б. И. Б., респ. праводателят П. не е могъл да прехвърли правото на собственост върху апартамента с нот.акт № */21.03.2008 год. на ответника, с оглед нищожността на сделката между Б. Б., като пълномощник на ищцата и К. П./праводател на ответника/. Сега поставеният за първи път материалноправен въпрос от касатора, изразяващ се в установяване на правото на собственост срещу ответник, без да е отменен нотариалния акт на неговия праводател не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, защото касаторът не го е заявил, като защитна позиция, поради което няма произнасяне по него. Нещо повече, материалноправният въпрос е без значение за изхода на делото, тъй като разрешението на процесуалната норма на чл.537 ГПК за отмяна на издаденият акт се отнася за актове, издадени в охранителните производства и е неотносимо за нотариалните производства, каквито са правни сделки с нотариални актове – чл.569 и сл.ГПК.
Твърдения на ищцата, че ответникът не е притежавал правото на собственост, поради отсъствие на представителна власт на пълномощника на продавача по сделката се съдържат в исковата молба и по този въпрос са събирани доказателства, аргументирали правните изводи на съда, че праводателят на ответника не е придобил собствеността върху процесния апартамент и не е могъл да го прехвърли на ответника на 21.03.2008 год., с нот.акт № */2008 год. По тези съображения доводите на касатора за извършен недопустим косвен съдебен контрол върху актове, които не са административни, не кореспондират с данните по делото.
По отношение на заявения процесуалноправен въпрос, свързан с преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд счита, че основанието е относимо към чл.281, т.3 ГПК и обсъждането му в настоящето производство, по чл.288 ГПК е недопустимо.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 20.12.2010 год. по гр.дело № 5712/2010 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на В. В. Д. от [населено място], с вх.№ 15764/23.02.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: