2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С., 10,02, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
И. Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1551 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 273 от 31.10.2012 год. по т.д.№ 168/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 84 от 21.04.2012 год. по т.д.№ 212/2011 год. на Плевенския окръжен съд.
С първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 21.07.2011 год. предварителен договор за продажба на право на строеж върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място].
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че сключеният предварителен договор е действителен, но и двете страни по него са неизправни по отношение на задълженията си. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на ВТАС е счел, че искът е основателен и приобретателят е изправна страна по договора. За да потвърди крайните изводи на ПлОС за отхвърляне на иска, въззивният съд се е позовал на основание чл.235 ал.3 ГПК на настъпилото в рамките на съдебното производство обстоятелство – сключване на окончателен договор между страните, за същото вещно право. Счел е, че отговорността за направените по делото разноски и пред двете инстанции следва да бъде възложена на ответника по иска, който с поведението си е дал повод за завеждането му, поради което е отменил решението на ПлОС в частта за разноските и е осъдил [фирма] да заплати на ищеца по делото сумата 27000 лв. от които хонорар за адв.П.Р. в размер на 25000 лв.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация, чрез процесуалния си представител изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Както бе посочено по-горе, касационната жалба е насочена срещу въззивното решение изцяло, като твърдението е, че то е недопустимо и неправилно. Изложени са доводи както за нарушение на чл.269 ГПК при разглеждането на спора по чл.19 ал.3 ЗЗД за сключване на окончателен договор, така и за недопустима и неправилна преценка досежно тежестта за разноските.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] се съдържа позоваване на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по отношение на спора няма формулиран. Отново се съдържа общото твърдение, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Единственият въпрос, съобразен с посочените критерии е въпросът, касаещ произнасянето по разноските, а именно: „Допустимо ли е въззивният съд да възлага разноски по реда на чл.78 ал.2 и ал.3 ГПК на ответника, при положение, че искът е отхвърлен изцяло?”.
Становището на настоящия съдебен състав по основанията за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Преди всичко, касационната жалба съдържа белезите и на частна касационна такава, доколкото в частта за разноските, въззивното решение има характер на определение.
В частта за допускане на касационен контрол на решението на ВТАС с което съдебният състав се е произнесъл по съществото на спора, основанието по чл.280 ал.3 т.1 ГПК не е налице тъй като обуславящ правен въпрос, произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото не е формулиран. Въззивното решение е допустимо, поради което и липсва предпоставката по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. за допускане на касационен контрол на това основание. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи и това, че за касаторът би липсвал правен интерес от касиране на решението, поради това, че искът срещу него е отхвърлен, а мотивите не подлежат на самостоятелен контрол.
В частта относно разноските, основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол е налице по поставения от касатора въпрос. Законодателят е предвидил отговорност на ответника за разноски спрямо ищеца само в хипотезата на чл.78 ал.1 ГПК – ако искът бъде уважен изцяло или частично. В случай, че искът е отхвърлен, независимо по каква причина, липсва законово основание за ангажиране отговорността на ответника за разноски. Преценката дали страната с поведението си е дала повод за завеждането на делото, обуславяща натоварването и с разноските на другата страна, е валидна само в хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК и то единствено в полза на ответника. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос е, че не е допустимо съдът да възлага разноски по реда на чл.78 ал.2 и ал.3 ГПК на ответника, при положение, че искът е отхвърлен изцяло
По дължимостта на разноските по настоящето дело, следва да бъде взето предвид следното: В случая, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, поради настъпилия в рамките на производството факт, водещ до безпредметност на конститутивния иск. Искът, обаче не е оттеглен и производството по чл.362 ГПК не е прекратено, макар, че доброволното сключване на окончателен договор по естеството си съставлява постигане на извънсъдебна спогодба. В този случай разноските би следвало да останат в тежест на страните така, както са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 273 от 31.10.2012 год. по т.д.№ 168/2012 год. на Великотърновския апелативен съд в частта с която е потвърдено Решение № 84 от 21.04.2012 год. по т.д.№ 212/2011 год. на Плевенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ Решение № 273 от 31.10.2012 год. по т.д.№ 168/2012 год. на Великотърновския апелативен съд и Решение № 84 от 21.04.2012 год. по т.д.№ 212/2011 год. на Плевенския окръжен съд в частта за разноските (имаща характер на определение), вместо което постановява:
Разноските по делото за първоинстанционното и въззивното производства, остават в тежест на страните така, както са направени.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.