2
гр. д. № 30/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 97
София, 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. С. гр. д. № 30/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.
[фирма],[населено място] обжалва с частна жалба определение № 908 от 28.09.2010 г. по гр. д. № 917/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., в частта, с която подадената от касатора касационна жалба е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
[фирма],[населено място] е подал касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 298/09 г. на В. окръжен съд, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на А. С. и Л. С. по 420 лв. за всеки един, представляващи стойността на пропуснати ползи за ливада № 004006 за първия и ливада № 004007 за втория. С обжалваното определение касационният съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба в тази част по съображения, че обжалваемия интерес е на стойност под 5000 лв., а съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК на касационна проверка не подлежат въззивните решения, постановени по дела с цена на иска под 5000 лв.
В касационната жалба не са изложени доводи защо касаторът намира определението за неправилно. Развити са аргументи относно предмета на иска и наличието на основания за уважаването на претенцията за присъждане на обезщетение за това, че собствениците са били лишени от възможността да ползват имотите си, които са неотносими към разрешения от съда процесуален въпрос за допустимостта на касационната жалба срещу решението на въззивния съд в посочените части.
Определението на тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба на [фирма],[населено място] е оставена без разглеждане е законосъобразно. Съдът е констатирал, че цената на паричните исковете за присъждане на обезщетения за ползване на двата земеделски имота е по 420 лв. за всеки един (в този смисъл е уточнението на исковата молба, направено с молба от 07.08.2008 г., подадена след оставяне на исковата молба без движение – л. 196 по гр. д. № 980/07 г. на В. РС). От това е направил обоснован извод, че е налице отрицателната предпоставка по чл. 280, ал.2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение в тези части.
При проверка на определението в обжалваната част не се установи да е налице основание за отмяната му, поради което то ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 908 от 28.09.2010 г. по гр. д. № 917/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., в частта, с която подадената от [фирма],[населено място] касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 298/09 г. на В. окръжен съд в частта, с която са уважени предявените срещу касатора искове за присъждане на обезщетение за ползване без основание на земеделски имоти ливада № 004006 и ливада № 004007 в землището на[населено място] в размер на по 420 лв., е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: