О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
[населено място], 11.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1305/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] от [населено място] срещу решение №2352 от 21.12.2013г., постановено по гр.дело №3415/2013г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІV състав с което е уважен искът на Г. Р. А. за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. Касаторът поддържа, че ишцата не е доказала деликта, пряката връзка между ПТП и причинените на пострадалата вреди; налице е значителна степен на съпричиняване, тъй като пострадалата е била без колан, поради което съпричиняването трябва да бъде в съотношение 90/10 в тежест на пострадалата; при определянето на размера на обезщетението съдът е нарушел принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД. Касационното обжалване обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация Г. Р. А. от [населено място], област Шумен заявява становище да не се допуска касационно обжалване на решението на САС, като поддържа, че една част от въпросите не представляват общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК/ въпроси 2 и 4/, а за други – не е обоснован допълнителния селективен критерий/ въпроси 1 и 3. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл.226 ГПК за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – търпени болки и страдания от увреждания, причинени й от ПТП на 24.04.2011г. по вина на водача З. Ф. М., в което МПС е била пътник. СГС е уважил иска за сумата от 25 000 лв., като е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на пострадалата на вредоносния резултат.
САС, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел за доказана вината на водача на МПС М. за ПТП / управляване на МПС с несъобразена скорост/ и за установена причинната връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, като пътник в същото МПС на задната седалка. След обсъждане на причинените на пострадалата увреждания / фрактури/, вида и продължителността на лечението, получената психическа травма от катастрофата – тогава ищцата е била на 15 г., обстоятелството, че не е могла да посещава училище през периода на възстановяване и че се е наложило да се явява на поправителни изпити, САС е увеличил размера на обезщетението на 40 000 лв. За неоснователно е прието оплакването на въззивника, че СГС не е отчел съпричиняване на ищцата. Въззивният съд се е позовал на комплексната съдебна експертиза, че дори ищцата да е била с поставен колан на средното място на задната седалка, тя би получила същите или по-тежки травми в областта на таза, а е било възможно и получаването на увреждания в областта на главата.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението е релевантен за крайния изход на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.52 ЗЗД има установена съдебна практика, която е зъдължителна за съдилищата. Решението на САС е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъдат съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди. Както се посочи, въззивният съд е съобразил конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалата, получената психическа травма. Позоваването на решения на ВКС, поставени по реда на чл.290 ГПК не обосновават допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата са съобразили конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др., датата на увреждането, т.е. обезщетенията не могат да бъдат еднакви по размер при различните увреждания.
Въпросът следва ли да бъде установено при условията на пълно доказване всички елементи на деликта е релевантен за спора, доколкото отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по предявен пряк иск от пострадалия е функционално обусловена от отговорността на делинквента. Така формулиран въпросът е поставен общо теоретично, касаторът само твърди, че не е доказан деликт и причинната връзка между поведението на водача на МПС и причинените на ищцата увреждания, без да излага конкретни доводи, защо счита, че водачът на МПС не е извършил деяние и няма причинна връзка между неговото поведение и причинените на ищцата увреждания, които не се оспорват от застрахователя и в този смисъл тези твърдения следва да бъдат преценявани като доводи за неправилност на фактическите констатации на съда. САС се е позовал на СТЕ, която е дала заключение, че в резултат на управляването на МПС в населено място с несъобразена скорост водачът не е могъл да вземе десен завой, изпуснал управлението на лекия автомобил след удар в бордюра, след което се е ударил в паркиран на тротоара комбайн. Доказано е в процеса от назначената СМЕ, че причинените на ищцата увреждания са в резултат на ПТП. Следователно въпросът е свързан със спора, но не обосновава допълните критерии на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение по него.
По третия въпрос „ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД то в условията на икономическа криза – световна и национална – следва ли да се намалят обезщетенията по чл.52 ЗЗД” е поставен за първи път пред касационната инстанция, поради което по този въпрос въззивният съд не се е произнасял и затова не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС – правният въпрос е този който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда за неговия изход.
Четвъртият въпрос налице ли е съпричиняване от ищцата и какви са критериите за определяне на процента на съпричиняване също не обоснова общата предпоставка правният въпрос да е от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд, след преценка на доказателствата / техническа е медицинска експертиза/ е приел за установено, че ищцата с поведението си не е допринесла за уврежданията. Съдът е обсъдил фактите и обстоятелствата за настъпването на ПТП и е формирал съобразно тях правни изводи, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради което преценката им може да доведе до опорочаване на фактическите констатации на съда, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ищцата ще следва да се присъдят документираните в договора за правна помощ от 21.03.2014г. разноски в размер на 2400 лв. / адвокатско възнаграждение/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2352/21.12.2013 г., постановено по в.гр.д.3415/2013г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІV състав.
ОСЪЖДА КЗ „Б. И. АД – София да заплати на Г. Р. А. ЕГН [ЕГН] разноски 2400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: