О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 16.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3668/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], против определение № 3357 от 25.11.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4395/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С посоченото определение е потвърдено определение № 297 от 07.10.2015 г. по т. д. № 206/2015 г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на [фирма] /н./.
В частната касационна жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е нарушил диспозитивното начало, тъй като при сезиране с частна жалба срещу определение за връщане на исковата молба поради невнасяне на държавна такса е излязъл извън предмета на жалбата и се е произнесъл по допустимостта на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. По същество навежда оплаквания за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че с оглед обусловеността му от исковете по чл.135 ЗЗД, чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е недопустимо да бъде предявяван самостоятелно с цел попълване на масата на несъстоятелността.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с релевираната в жалбата недопустимост на въззивното определение и със следния процесуалноправен въпрос : „Може ли неплатежоспособен длъжник да предяви самостоятелно иск по чл.55, ал.1 ЗЗД като способ за попълване на масата на несъстоятелността или такъв иск задължително трябва да бъде обективно съединен с искове по чл.646 или чл.647 ТЗ”. Частният жалбоподател твърди, че посоченият въпрос e обусловил изхода на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в определение № 479/29.12.2008 г. по ч. т. д. № 339/2008 г. на ІІ т. о. и в определение № 576/26.06.2012 г. по ч. т. д. № 268/2011 г. на ІІ т. о. – основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с твърдение, че въпросът е решен противоречиво в обжалваното определение и в определение № 647/09.03.2015 г. по ч. т. д. № 557/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. № 206/2015 г. и е върната исковата молба на дружеството – частен жалбоподател в частта относно предявения срещу „Б. резерв пропъртис” А. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на [фирма] на сумата 2 615 000 лв., платена на основание посочени в исковата молба договори, поради невнасяне на държавна такса.
За да потвърди обжалваното пред него прекратително определение, Софийски апелативен съд е приел, че предявеният от [фирма] осъдителен иск за сумата 2 615 000 лв. е недопустим, което съставлява пречка за развитие на образуваното във връзка с него исково производство. Въззивният съд е посочил, че с исковата молба искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е предявен при условията на евентуалност спрямо искове на синдика на [фирма] по чл.647 ТЗ за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] на сключените между дружеството и „Б. резерв пропъртис” А. договори, въз основа на които е извършено плащането на сумата 2 615 000 лв. Като е съобразил обстоятелството, че производството по исковете по чл.647 ТЗ е прекратено с влязло в сила определение на Софийски окръжен съд и че въпросът за действителността на извършените от длъжника разпоредителни сделки не е разрешен в отделен процес, въззивният съд е направил извод, че поради обусловеността му от признаване на сключените от длъжника сделки за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, респ. от отмяна на сделките като относително недействителни, искът по чл.55, ал.1 ЗЗД не може да бъде разгледан самостоятелно и производството по него подлежи на прекратяване. В зависимост от извода за недопустимост на иска въззивният съд е преценил, че следва да потвърди определението на първата инстанция, с което делото е прекратено поради невнасяне на държавна такса, доколкото и двете основания за прекратяване са свързани с недопустимост на исковия процес.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение.
В частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с доводи за процесуална недопустимост на обжалваното определение. Преценени във връзка с данните по делото и със задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поддържаните доводи не създават предположение за недопустимост на определението като основание за допускането му до касационен контрол. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото по съображения за отсъствие на процесуална предпоставка за развитие на исковия процес – невнасяне на държавна такса за разглеждане на предявения по делото иск. С обжалваното определение съдът се е произнесъл в рамките на сезирането с частната жалба и е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция, след като сам е достигнал до аналогичен краен извод – че не са налице предпоставки за разглеждане на предявения по делото иск. Обстоятелството, че въззивният съд е мотивирал прекратяването на делото със съображения за недопустимост на иска, не насочва към недопустимост на въззивното определение. В създадената задължителна практика на ВКС по приложението на чл.269 ГПК – определение № 708/01.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6539/2013 г. на ІV г. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на І т. о. и др., е възприето становището, че произнасянето по незаявени във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт не води до недопустимост, а до неправилност на въззивното решение/определение, което разрешение е относимо и към процесния случай. Поради изложеното не се налага допускане касационно обжалване с цел проверка на допустимостта на въззивното определение.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател за допускане на определението до касационно обжалване по въпроса дали е възможно неплатежоспособен длъжник да предяви самостоятелно иск по чл.55, ал.1 ЗЗД като способ за попълване на масата на несъстоятелността или такъв иск задължително трябва да бъде обективно съединен с искове по чл.646 или чл.647 ТЗ. Поставеният въпрос не може да се квалифицира като правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото разрешаването му от въззивния съд не е свързано с принципно признаване или отричане на възможността искът по чл.55, ал.1 ЗЗД да бъде предявен като самостоятелен иск за попълване на масата на несъстоятелността. Изводът на въззивния съд за недопустимост на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е обусловен от конкретните факти по делото и в частност – от волята на ищеца същият да бъде предявен в условията на евентуалност спрямо заведените от синдика на [фирма] искове по чл.647 ТЗ и неговото разглеждане да бъде обусловено от тяхното уважаване, т. е. от признаване на сключените от дружеството разпоредителни сделки, в изпълнение на които е платена претендираната на основание чл.55, ал.1 ЗЗД парична сума, за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]. След като в исковата молба ищецът /сега частен жалбоподател/ е обосновал правото си да иска връщане на платената сума с твърдяната относителна недействителност на разпоредителните сделки, на въпроса дали е възможно искът по чл.55, ал.1 ЗЗД да бъде предявен самостоятелно и независимо от исковете по чл.646 или чл.647 ТЗ не може да бъде даден принципен отговор, изолиран от специфичната за делото фактическа обстановка, което не позволява същият да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед обвързаността на разрешения от въззивния съд процесуален въпрос с фактическата обстановка по конкретното дело не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподател, че въззивното определение е постановено в противоречие с цитираната в изложението задължителна практика на ВКС, признаваща допустимостта да се води иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността на длъжник в производство по несъстоятелност. Такава допустимост би била налице, ако длъжникът – ищец не е обосновал правото си да иска връщане на даденото с с осъществяване на някои от специфичните фактически състави по чл.646 ТЗ или чл.647 ТЗ, както в процесния случай. Не е налице противоречие и с практиката в определение № 674/09.03.2015 г. по ч. т. д. № 557/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено предходно определение на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. В мотивите към определението е изразено становище, че няма пречка искът по чл.55, ал.1 ЗЗД да бъде разгледан самостоятелно, независимо от исковете на синдика, по които производството по делото е прекратено, но без да се обсъжда поставеното от ищеца условие за разглеждане на осъдителния иск – признаване на разпоредителните сделки за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, т. е. уважаване на предявените от синдика искове. Предвид прекратяването на производството по исковете на синдика, посоченото от ищеца условие не би могло да се сбъдне, което препятства и разглеждането на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 4395/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3357 от 25.11.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4395/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :