О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 17.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 7146 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Съделителите И. К. В. и Ж. С. Ж. обжалват решение № 1219 от 08.08.2014г. по гр.д.№ 677/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6031/25.10.2013г. по гр.д.№ 14485/2009г. на РС-Варна в частта, с която е допусната делба между двамата при равни права на поземлен имот, находащ се в [населено място] м. „Малкою” СО „Т.”, съсгавляващ имот с идентификатор 10135.2520.695 с площ 600 кв.м., а по скица 707 кв.м., ведно с изградената в него триетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 267 кв.м., която не е въведена в експлоатация.
В касационна жалба № 26937/25.09.2014г., подадена от И. В. се прави оплакване за противоречие с материалния закон, тъй като е допусната делба на имот – съпружеска имуществена общност при равни права, въпреки, че бившият й съпруг нямал принос, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на събраните доказателства, установяващи трансформация на извънсемейни средства и поради това за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба са формулирани два въпроса: 1. допустимо ли е определяне на по-голям дял в полза на един от съсобствениците при наличие на по-голям принос по отношение на отделни обекти, или това може да се отнася до всички обекти по отношение на които съпружеската имуществена общност е прекратена с развод. 2.следва ли да се приеме, че е налице съвместен принос/ че не е оборена презумпцията на чл. 19 СК /отм/ в случай, че единия от бившите съпрузи не е доказал нито доходи, нито какъвто и да било друг принос в домакинството. По тези въпроси не е посочено кое основание за допускане се поддържа, но се представя Р № 756/22.01.1996г. по гр.д.№ 809/95г. І гр.о., на ВС.
Ответникът по тази жалба оспорва допускането поради това, че първият въпрос касае иск по чл. 29, ал.3 СК, по който производството е прекратено с влязло в сила определение, а по втория счита, че е разрешен с установената със закона презумпция за принос, която размества доказателствената тежест.
В касационна жалба № 24369/27.08.2014г., подадена от Ж. Ж. е развита теза, че делба на сградата не следва да се допуска, тъй като тя не е довършена до степен на груб строеж – не е покрита и поради това не съставлява все още обект на правото на собственост, съгласно пар.5 т.38 ЗУТ. Възразява се и върху допускането до касация на целия имот – дворно место и не завършена сграда, тъй като те са придобити изцяло с негови извънбрачни средства, дарени от родителите му и придобити от продажба на друго извънбрачно имущество.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба са формулирани два въпроса: 1. сграда не завършена до степен „груб строеж” представлява ли годен обект на собственост и може ли да бъде предмет на иск за делба. 2.може ли да се приравни хипотезата на недопускане да се установява трансформация при съвместно придобиване от двамата съпрузи със случая, когато в предварителния договор участват и двамата съпрузи, а в последствие договорът в нотариална форма е сключен само от единия съпруг, който иска установяване на трансформация. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика Р № 203/05.06.2009г. по гр.д.№ 6297/2007г. І г.о. ВКС и Р № 840/15.07.2011г. по гр.д.№ 4752/2008г. ІV гр.о. на ВКС. По втория въпрос се представя съдебна практика, според която при придобиване на недвижим имот със сделка, по която страна са двамата съпрузи е недопустимо някой от тях да иска установяване на трансформация.
Ответницата по тази жалба счита, че твърденията на бившия й съпруг за това, че сградата не е довършена и че той има принос в изграждането й са неверни, поради което взема становище да не се допуска касация по неговата жалба.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 04.07.1987г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 18.07.2008г. С исковата молба ищцата е поискала делба на поземлен имот, находящ се в [населено място] м. „Малкою” СО „Т.”, съсгавляващ имот с идентификатор 10135.2520.695 с площ 600 кв.м., а по скица 707 кв.м., ведно с изградената в него триетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 267 кв.м. Твърдяла е, че сградата в имота е построена изцяло със средства, дарени от родителите й и с личен труд на нея и на родителите й, както и с изтеглен от нея заем, който само тя плащала, а бившия и съпруг нямал принос защото бил безработен. Поискала е делбата да се допусне при квоти 2/3 ид.ч. за нея и 1/3 ид.ч. за бившия й съпруг. Не е посочила конкретните суми, съставляващи нейно лично имущество, които са вложени в изграждането на сградата.
Съдът е приел, че в исковата молба се съдържа и искане по чл. 29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност и е разделил производството, като настоящото е останало такова за делба с искане за установяване на трансформация, а другото в последствие е прекратено с влязло в сила определение.
В хода на делбеното производство е установено, че с н.а. № 21,т.3/ от 20.06.2002г. е сключен договор за покупко-продажба на имот 695, ведно с построената в него жилищна сграда с площ 24 кв.м. Купувач по договора е Ж. Ж., а предварителния договор преди това е сключен с двамата съпрузи. В това дворно место по одобрен проект на 09.04.2003г. и със строително разрешение № 134/23.04.2003г. е изградена жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, първи и втори етажи, като над втория етаж има само дървен гредоред, но не е направен покрив на сградата. В нея е инкорпорирана старата сграда на площ 24 кв.м. В хода на производството не е определяна стойността на новото строителство. Установено е по делото, че и двамата съпрузи са теглили потребителски заеми: съпругът на 10.05.2005г. – 5 000 лв., а съпругата на 19.07.2006г. – 10000 лв. Опровергано е твърдението в исковата молба, че ответникът не е работил в периода на изграждане на сградата и преди това с представените трудови договори, доказателства за работа в бившия СССР и от официалното удостоверение образец УП 2 за трудов стаж в целия период от 28.03.2003г. – 01.01.2007г. В подкрепа на твърдението си за трансформация на лично имущество, ищцата представя н.а. № 34,т.16/1994г. по който страни по договор за продажба са били други лица. Не се установява връзката на ищцата с някоя от тях и предоставянето на продажната цена в строителството на сградата. Сделката е осем години преди покупката на дворното место, предмет на иска за делба. Не се установява и доказателственото значение на н.а. № 3,т.VІІІ/12.07.1994г. за придобиване на процесния имот. Представени са счетоводни документи за строителни материали и услуги и от двете страни.
РС е приел, че по делото не са доказани твърденията на всяка от страните, че средствата за построяване на сградата са дадени от родителите на всеки от тях и че са вложени извънсемейни средства.
Ввъззивната инстанция е възприела този извод. Допълнително съдът е изложил мотиви, че според последователната съдебна практика на ВКС при закупуване на недвижимия имот на името на двамата съпрузи не се допуска установяване на трансформация и е цитирал решения по чл. 290 ГПК. Позовал се е на това, че двамата съпрузи са вписани в предварителния договор, а и данъчната партида е на името на двамата.
По въпросите, поставени в изложението към жалбата на И. В.
Въпросът „допустимо ли е определяне на по-голям дял в полза на един от съсобствениците при наличие на по-голям принос по отношение на отделни обекти, или това може да се отнася до всички обекти по отношение на които съпружеската имуществена общност е прекратена с развод” не обосновава допускане до касация по настоящото дело. В правната теория и съдебна практика е изяснено, че искът за определяне на по-голям дял се отнася за цялото имущество, съставляващо съпружеска имуществена общност, а иска за трансформация се отнася само за конкретна вещ, в която са вложени средства, които не са семейни. Двата иска не могат да се разглеждат в едно производство поради това, че първия е конститутивен, а втория – установителен. Искът за трансформация е преюдициален по отношение на иска за определяне на по-голям принос, тъй като той изключва от общността изцяло, или част от определена вещ ако бъде уважен. По настоящото дело този въпрос не стои, тъй като производството по иск по чл.29, ал.3 СК е прекратено с влязло в сила определение. По тези съображения не се допуска касационно обжалване по първия въпрос.
По втория въпрос: „следва ли да се приеме, че е налице съвместен принос, че не е оборена презумпцията на чл. 19 СК /отм/ в случай, че единия от бившите съпрузи не е доказал нито доходи, нито какъвто и да било друг принос в домакинството” е некоректно поставен и не кореспондира нито на правната уредба, нито на данните по делото. Нормата на чл. 19, ал.1 СК /отм/, респективно чл. 21, ал.3 от сега действащия СК установява презумпция за наличие на принос. Той може да бъде в една от трите му форми – пари, работа в домакинството и отглеждане на деца. В закона няма изискване приноса на съпрузите да е еднакъв, равен. По делото се установява принос и на двамата съпрузи както от писмените доказателства – фактури, стокови разписки, така и от свидетелските показания, които установяват изграждане на сградата с усилия и на двамата съпрузи и техните близки. И двамата са теглили заеми, по които са солидарно задължени съгласно чл. 32 СК. Основание за признаване на лична собственост само на единия съпруг е трансформация на лично имущество на някой от съпрузите в придобиването на вещни права по време на брака. Конкретни суми, които да са лична собственост на един от съпрузите и да са вложени в строителството на сградата не са установени. Затова и поставеният въпрос – следва ли в този случай да се установи трансформация, не кореспондира на доказателствата и не определя крайния извод по спора.
С Р № 756/22.01.1996г. по гр.д.№ 809/95г. І гр.о., на ВС е прието, че дадените средства от родителите на единия съпруг се считат дарение само за него не формира противоречие с възивното решение, тъй като по спора не се доказа установяване на конкретни средства, които да са дарени на ищцата от родителите и. Показанията на баща й разпитан като свидетел установяват че той е помагал за изграждането на сградата, но това не изключва автоматично приноса на другия съпруг, чието участие в строителството е установено също. Съдебната практика – Р № 203/05.06.2009г. по гр.д.№ 6297/2007г. І гр.о. ВКС приема, че участието на близки на някой от двамата съпрузи със свои средства и труд не съставлява оборване на презумпцията за съвместен принос. Затова посоченото от ищцата Р № 756/22.01.1996г. по гр.д.№ 809/95г. І гр.о., на ВС е неотносимо към настоящия спор.
По въпросите, поставени в изложението към жалбата на Ж. Ж..
По първият въпрос – сграда не завършена до степен „груб строеж” представлява ли годен обект на собственост и може ли да бъде предмет на иск за делба. По първата част на въпроса отговор дава чл. 181 ЗУТ, който определя до кой момент предмет на сделка е правото на строеж и след кой момент то се трансформира в право на собственост. С ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС се даде разяснение, че правото на строеж се счита реализирано с изграждане на цялата сграда до степен на „груб строеж” и покриването ю. От това не следва обаче, че до този момент е недопустима делба на дворното место, ведно с подобренията в него. Това дали е налице жилище и колко обособени обекта има е въпрос на втората фаза на делбата и евентуално при преценката за възлагане, респективно при невъзможност да се обособят обекти на собственост – извършването на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.
По въпроса „може ли да се приравни хипотезата на недопускане да се установява трансформация при съвместно придобиване от двамата съпрузи със случая, когато в предварителния договор участват и двамата съпрузи, а в последствие договорът в нотариална форма е сключен само от единия съпруг, който иска установяване на трансформация. С ТР № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС т.4 се прие, че е допустимо установяване на трансформация и когато и двамата съпрузи фигурират като страни в договора, с който е придобит имота. С това се преодоля практиката, която е възприел възивния съд. Това обаче не е основание за допускане до касация, тъй като трансформация на лични средства вложени в изграждането на сградата не се установява от данните по делото. Първата инстанция е изложила мотиви в този смисъл, които са възприети от въззивния съд. Позоваването на отречената вече съдебна практика е като допълнителен аргумент. Затова поставеният въпрос, свързан с тази практика не съставлява основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1219 от 08.08.2014г. по гр.д.№ 677/2014г. на Варненски окръжен съд по касационни жалби, подадени от И. К. В. и Ж. С. Ж..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: