4
определение на ВКС, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 7720 по описа за 2013 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 19.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 7720 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. К. и С. С. К. срещу решение № 5937 от 26.07.2013 г., постановено по гр.д. № 12169 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Д състав, с което е потвърдено решение от 19.07.2011 г. по гр.д.№ 48939 от 2010 г. на Софийския районен съд, 62 състав за допускане на делба на дворно място с площ от 279 кв.м., съставляващо УПИ III-1205 за КОО от кв.1 по плана на [населено място], район П., м. ”Г.- К.”, който имот е образуван от имот № 8 по плана за земеразделяне на [населено място] между Л. Й. К., С. С. К., С. С. К. и Й. С. К. при квоти: 3/6 ид.ч. за Л. Й. К. и по 1/6 ид.ч. за останалите трима съделители.
К. твърдят че решението на Софийския градски съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. К. считат, че обжалваното решение противоречи на цитираната от тях практика на съдилищата /решение от 08.07.2004 г. по гр.д.№ 3244 от 2003 г. на СГС и решение № 310 от 10.05.2005 г. по гр.д.№ 945 от 2004 г. на ВКС/ по следния правен въпрос: дали при саморъчно завещание подписът трябва да бъде поставен след датата и действително ли е завещание, в което подписът не е поставен под датата. Освен това считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът без твърдение на ищеца, че в случая е приложимо чуждо право и без позоваване на конкретна правна норма от чуждото законодателство, да приеме, че е приложима тази правна норма, 2. Допустимо ли е съдът да се позове на норма от чуждо законодателство едва във второинстанционното решение, без по делото да има каквито и да било доказателства по въпроса какво точно гласи конкретната и другите свързани с казуса норми от чуждото законодателство, 3. Дали удостоверяването от нотариуса в документ, съставен от него след смъртта на завещателя, превръща завещанието в официален документ или представлява свидетелски показания в недопустима форма.
В писмен отговор от 12.11.2014 г. ответницата по жалбата Л. Й. К. оспорва жалбата.
Ответникът Й. С. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт- въззивно решение по иск за делба. Не са налице обаче посочените от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от нея правни въпроси:
По първия поставен правен въпрос /дали при саморъчно завещание подписът трябва да бъде поставен след датата и действително ли е завещание, в което подписът не е поставен под датата/ в съдебната практика се приема, че подписът на саморъчно завещание следва да бъде поставен след целия текст на завещанието и след датата, като в противен случай завещанието е нищожно. Липсва противоречие с обжалваното решение, тъй като горепосочената практика касае формата за действителност на саморъчно завещание по българското право /чл.25, ал.1 от Закона за наследството/, докато по отношение на представеното по конкретното дело завещание на С. В. П. от 16.09.2001 г. е приложимо френското право, по критериите на което завещанието е действително по форма.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е съдът без твърдение на ищеца, че в случая е приложимо чуждо право и без позоваване на конкретна правна норма от чуждото законодателство, да приеме, че е приложима тази правна норма. По този въпрос няма непълнота или неяснота в процесуалния закон /чл.43 от КМЧП/ и липсва противоречие със съдебната практика, съгласно които прилагането на чуждото право е дейност по подвеждане на спорното правоотношение към конкретно приложима правна норма, която дейност се осъществява от съда при постановяване на решението, поради което съдът е длъжен да установи съдържанието и приложи чуждото право служебно, без оглед на това дали някоя от страните се е позовала на него.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване и по следващия посочен от касаторите въпрос: допустимо ли е съдът да се позове на норма от чуждо законодателство едва във второинстанционното решение, без по делото да има каквито и да било доказателства по въпроса какво точно гласи конкретната и другите свързани с казуса норми от чуждото законодателство. По този въпрос също няма неяснота в КМЧП и в ГПК, според които въззивният съд няма задължение преди да пристъпи към решаване на спора да уведомява страните кое е приложимото право и коя конкретна норма на чуждото законодателство ще приложи в конкретния случай. Това е въпрос, по който съдът следва да се произнесе с решението си.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване и по последния посочен от касаторите въпрос: дали удостоверяването от нотариуса в документ, съставен от него след смъртта на завещателя, превръща завещанието в официален документ или представлява свидетелски показания в недопустима форма. По този въпрос, който по-общо касае доказателствената сила на нотариалните удостоверения, също няма неяснота в правната уредба- според чл.179 от ГПК, извършените от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и по установените форма и ред удостоверения са доказателство за извършените пред него и удостоверени от него действия. Поради това при оспорването на тези официални удостоверения, тежестта на доказване е на оспорващия. В съответствие със закона в обжалваното решение е прието, че е налице официално удостоверяване от нотариус на написването и подписването на завещанието от С. В. П., поради което при оспорване на подписа на П. върху това завещание в тежест на оспорващата го страна е да докаже, че завещанието не е подписано от него.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5937 от 26.07.2013 г., постановено по гр.д. № 12169 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Д състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ЧЛЕНОВЕ: