3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С.,02.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1124 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 15.04.2010г. по гр.д.№312/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Е. К. /по баща Е. Н. Б./,че Р. Р. М. е собственик по наследяване по завещание от общия им наследодател М. С. Б. на 1/6 ид.част от 46.31% ид.части от дворно място, намиращо се в[населено място],[улица],цялото с площ от 555кв.м., съставляващо УПИ Х-219 от кв.134-нов,стар 316 по плана на[населено място], Ц.,ведно с цялата югозападна част от построената в същото дворно място двуетажна с таван жилищна сграда и е отменен н.а. за собственост №78/19.12.2005г.,том VІІІ,рег.№11158,н.д.№1421/2005г. на нотариус С. З. с рег.№179 и район на действие РС-гр.П. досежно собствената на Р. Р. М. 1/6 ид.част от имота.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпросите каква е необходимата индивидуализация на недвижим имот,предмет на завет,за да може да бъде установена волята на завещателя и дали при установяване на тази воля следва да се изхожда не само от текста на завещанието,но и от други доказателства по делото,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; при установяване на обстоятелства,че завещанието не отговаря на предписаната от закона форма или в него има следи от поправки и/или добавки следва ли да следва ли да се кредитира като недействително и длъжен ли е съдът да оцени доказателствената му стойност с оглед другите събрани по делото доказателства,т.е. по приложението на чл.142 ГПК /отм./; следва ли съдът да се произнесе относно това кой е приложимият закон за издаване на удостоверение за наследници на наследодателя.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че общият наследодател М. Б. е бил собственик на имота по силата на покупко-продажба, извършена с н.а.№154/1912г.,което е безспорно,както и фактът, че имотът е деактуван поради отпаднало основание за актуване със заповеди №№1435,1436 и 1437/1997г. на О. у. на О. П.. Въз основа на изслушаните по делото експертизи е прието,че съставеното на 29.01.1999г. саморъчно завещание,с което И. О. Б. завещава на Р. Р. М. своите идеални части от имота е автентично-написано е и е подписано от същата. Прието е,че завещателката е владеела български език въз основа на показанията на св.К.,които не са опровергани.
Прието е,че родствената връзка на И. Б. с общия наследодател е установена от удостоверение №92-00-268/01.07.1992г. на [община],което представлява официален документ,който се ползува с материална доказателствена сила съгласно чл.143,ал.1 ГПК/отм./ и освен това в заявление №9194Д33/30.03.2001г.,изходящо от Е. К. чрез пълномощника Д. Ф.,до [община] са посочени същите данни,а именно,че М. Б. има за наследници Е. Н., Н. Б./син/,С. Б./син/,Л. Б./син/ и К. Б./дъщеря/,както и че С. Б.,починала през 1970г. има за наследник И. Б..
Прието е също така,че липсват доказателства И. Б. да притежава друг имот на ул. ”И. В.” в[населено място],поради което и разпореждането по завещание,макар да е частно,не е нищожно поради невъзможен /неопределен и неопределяем/ предмет,макар в завещанието да е посочено само,че се завещават притежаваните от И. Б. идеални части от недвижим имот,находящ се в[населено място] на ул. ”И. В.” и “С. В.”,заедно с масивна жилищна сграда.
С оглед на така изложените в обжалваното решение съображения досежно основателността на предявения иск,настоящият състав приема за неоснователни доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива практика на съдилищата по поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос.
В подкрепа на изложените съображения,че касационно обжалване по въпроса каква е необходимата индивидуализация на недвижим имот, предмет на завет,както и може ли волята на завещателя да бъде установена не само въз основа на текста на завещанието,но и от други доказателства по делото,следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, касаторът представя определение №181/23.02.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на І ГО на ВКС,с което касационно обжалване е допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същия въпрос. По същото дело по реда на чл.293 ГПК е постановено решение №855/11.12.2010г.,в което е прието,че с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД следва да се търси действителната воля на завещателя,както е сторил и въззивният съд в обжалваното решение, и при възникване на спор относно това кой е завещаният имот,в определени случаи волята на завещателя да бъде изведена не само от целта на завещанието,обичаите в практиката и добросъвестността,но и от характеристиките на самия имот. Прието е,че следва да се отчитат и други факти,които са от значение за изясняване истинската воля на завещателя, като например обемът на наследственото имущество.
Тъй като поставеният от касатора въпрос вече е разрешен от ВКС по реда на чл.293 ГПК и изразеното от въззивния съд в обжалваното решение становище съответствува на разрешението,дадено от ВКС,настоящият състав приема,че по първия,поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос,не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса,касаещ приложението на разпоредбата на чл.142 ГПК/отм./ и по-специално за начина на установяване на съответствието на завещанието с предписаната от закона форма,вкл. при наличието на добавки и поправки. Разпоредбите на ГПК/отм./,касаещи доказателственото значение на писмените доказателства,начина на преценка на тяхното съответствие с предписаната от закона форма,вкл. при наличието на добавки и поправки не са неясни,нито се нуждаят от специално тълкуване с оглед спецификата на настоящия случай,като по приложението на тези разпоредби е налице съдебна практика. Поради това не може да бъде споделена тезата на касатора,че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. А доколкото не се поддържа и обоснова друго основание за допускане на касационно обжалване,то такова не следва и да се допуска.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът да се произнесе относно това кой е приложимият закон за издаване на удостоверение за наследници на завещателя,който се поставя във връзка с представеното по делото генеалогично изследване на родословието на наследодателя М. С. Б.. Този въпрос не е обусловил крайния изход на спора доколкото в случая съдът не е възприел представеното по делото и оспорено,вкл. досежно доказателственото му значение /генеалогично изследване,а е основал извода си за наличието на родствена връзка,а оттам и възможност за наследяване по закон,на издаденото от [община] удостоверение,основано на записвания в гражданския регистър,и на признание,изходящо от пълномощника на Е. К.,съдържащо се в заявление №91 94 Д 33/30.03.2001г. Изводът е обоснован от обстоятелството,че след като родствената връзка с общия наследодател,даваща правото на наследяване по закон,е установена от други доказателства по делото,то съответствието на удостоверението за наследници с предвидената в съответния закон форма за издаването му е ирелевантно.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.04.2010г. по гр.д.№312/2009г. по описа на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: