О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 20.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2616 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Пропърти мениджмънт” ЕООД, приподписана от адв. Г. Т., срещу определение № 397 от 26.08.2019г. по ч.т.д. № 480/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено разпореждане № 3368 от 16.04.2019г. по т.д. № 82/2018г. на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че целта на закона е да бъде осигурена възможност за защита на правата на всяка страна, която не разполага с достатъчно средства и имущество за заплащане на дължимите държавни такси, като законът не прави разлика между ищец и ответник. Поради това счита, че законът следва да се тълкува разширително и да се даде възможност за освобождаване от държавна такса и на юридическо лице, което не разполага с достатъчно имущество, да защити своите права и законни интереси по съдебен ред. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Следва ли юридическите лица като страна в процеса да имат различно правно положение от физическите лица, въпреки че юридическото лице не разполага със средства за заплащане на дължимите такси и разноски и допустимо ли е физически и юридически лица като страни в един граждански процес да имат различни права, въпреки че и за двете е признато, че не разполагат с достатъчно имущество?
Ответникът по касация „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД не представя отговор на частната касационна жалба.
Третите лица-помагачи „Изотерма – 96” ООД, Л. П. Д. и С. Т. Д. не представят отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че освобождаването от такси и разноски е уредено в чл.83 и чл.84 ГПК, като във всички посочени хипотези изрично са изброени ищците, които се освобождават от държавна такса и разноски. Приел е, че търговците-юридически лица не са посочени в тези хипотези и поради това не са налице предпоставките за освобождаване на „Пропърти мениджмънт” ЕООД от държавна такса и разноски.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Поставеният процесуалноправен въпроси се отнася до правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По този въпрос е формирана трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 285 от 05.07.2019г. по ч.т.д.№ 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 193 от 24.04.2019г. по ч.т.д. № 810/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141 от 20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 122 от 12.02.2019г. по ч.т.д. № 114/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. Съгласно тази практика, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Прието е, че когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Констатирано е, че в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Съобразена е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/FreistatBayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.
Така формираната практика изключва наличието на соченото от частния жалбоподател допълнително основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Следва да се посочи, че с въззивната жалба, освобождаване от държавна такса по която е поискано от частния жалбоподател „Старт инвест“ ЕООД, е обжалвано първоинстанционно решение, с което по предявен иск по чл.439 ГПК е признато за установено, че „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД не дължи на „Пропърти мениджмънт” ЕООД сумата 127 083,45 лева. С оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера на дължимата държавна такса /2 541,67 лева по въззивната жалба и 15 лева по частната жалба/, както и правно-организационната му форма и факта, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, с регистриран капитал 5 000 лева, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавни такси и разноски по делото. С молбата си дружеството е изложило твърдения за липса на средства за заплащане на държавна такса и разноски, но не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, а същите не се подкрепят и от обявения в търговския регистър ГФО за 2018г.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 397 от 26.08.2019г. по ч.т.д. № 480/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТОне подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: