2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
София, 21.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 673/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 117 от 15.ІІ.2010 г. по гр.д. № 2905/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 644 от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. №763/ 2007 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу Министерство на земеделието и горите -[населено място] за признаване за установено, че не дължи сумата 12 300 лв. – арендна вноска по Договор за аренда от 21.Х.2002 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, които обосновава с доводи за неправилност на решението. Представя съдебна практика, в нарушение на която поддържа, че се е произнесъл въззивният съд – Р. №78/12.VІІ.1973 г. по гр.д.№ 58/1973 г. на ОСГК на ВС и П.ПлВС №5 от 23.ІХ.1976 г. ВС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Министерство на земеделието и храните -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор и в Писмени бележки, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил разрешения от въззивния съд важен правен въпрос и не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и за които поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а изложените от него оплаквания са за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 117 от 15.ІІ.2010 г. по гр.д. № 2905/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] -[населено място] да плати на Министерство на земеделието и храните -[населено място] 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: